11:13 / 28.10.2026
339
На 28 октомври 1944 г. България подписва Московското примирие, с което се поставя официален, символичен край на военните действия между България и СССР. Съветският съюз обяви война на страната ни на 5 септември същата година.
Съветските войски навлизат в България без никаква съпротива, а на 9 септември 1944 г. просъветският Отечествен фронт извършва държавен преврат. България е окупирана от Червената армия със статут на победена държава. Включването й във войната срещу Оста не променя това положение и страната е третирана като вражеска.
Съветската окупация продължава през следващата година и половина. Ресурсите и богатствата на страната са били разграбени, а на България са наложени материални разходи в размер на 140 милиарда тогавашни лева.
Под лозунгите на "денацификация“ и "декартелизация“ започва, твърдят те, прочистване на политическата и социалната опозиция на съветската "марионетна власт“. До края на окупационния режим са избити най-малко 30 000 души, унищожавани са интелигенцията и средната класа, а политическата опозиция е ликвидирана.
Унижението за победената България е и в това, че армията ни е въвлечена в "безмислена“ за страната война, която коства живота на над 30 000 убити и ранени.
Реалният край на войната между България, СССР и съюзниците настъпва през февруари 1947 г. с Парижкия мир. Договорът потвърждава статута на България като победена държава и ѝ налага допълнително финансово бреме от 75 милиона тогавашни долара (над 1 милиард днешни), добавено към вече натрупаните вземания на СССР.
Онова, което БКП се опитва да представи като "освобождение от монархо-фашизма“, е всъщност "Трета национална катастрофа и падане на България под съветско робство".
