21:00 / 28.06.2026
342
Аз съм Мира Костова, на 36 години съм и тази седмица си взех успешно матурата по български език. А сега отивам да се запиша в университета.
Така започва историята на Мира, която е част от историите, които Център Амалипе/ Center Amalipe разказва в рамките на проект "Бракът може да изчака, образованието – не“. Разакът й е споделен от Йордан Петров в страницата на проекта.
Проект “Бракът може да изчака, образованието – не" се изпълнява в рамките на проект INSPIRE: Подобряване на националната подкрепа за превенция, интервенция, и отговор на насилието над деца, и овластяване на жертвите" и е съфинансиран от Европейския съюз и фондация “Работилница за граждански инициативи" .
Ето какво още разказва Мира за живота си:
Израснах в ромската махала, където за много момичета бъдещето изглеждаше предрешено – да се ожениш, да родиш, да си добра домакиня... Колкото по-рано, толкова по-добре... особено ако това ти помогне да се спасиш от мизерията на преждевременно приключилото детство. А и какво детство е, ако трябва по цял ден да чистиш, готвиш, да се грижиш за по-малките деца, да посрещаш баща си от работа, да му сложиш да яде, да вдигнеш масата, да изпереш... и докато свършиш всичко това, вече си достатъчно уморен, за да ходиш на училище. А и защо ти е – пак ще те навикат, че не говориш добре български, че не разбираш всичко, че не пишеш красиво, че си циганка.. А е едва 1 клас.
Някакси изкарах втори клас и приключих с училището. Прекалено бях уморена. Е, работата не намаля. Природата не търпи празно пространство. Времето за училище бързо се запълни с още работа.
Ожених се/ ожениха ме. Бях на 14. Нямах голямо желание, но нямах и нежелание. Така или иначе това се случваше с момичетата на село. А и беше единствения начин да се измъкна от живота вкъщи и да създам собствен дом. Поне така си мислех – че ще е "собствен“. Бързо се родиха момчетата, а с две деца времето ти е още по-запълнено. Заминахме за чужбина – ново начало.. не и за мен. Всичко продължи постарому. Само дето господарят в къщата се смени. Вместо баща ми сега беше мъжът ми. Но докато работиш имаш много време да мислиш – за себе си, за живота си, за живота на децата си, за това какъв искаш да бъдеш, дори се осмеляваш да помечтаеш. Мечтите са коварно нещо. Без да се усетиш, се забиват в съзнанието ти като трън в петата и повече не можеш да се отървеш от тях.
Реших, че искам да уча и само това може да ми даде свободата, която никога не съм имала. И в един момент тази еретична мисъл намери почва, покълна и порасна – това, че животът може да бъде различен. Че човек има право да каже "не“. Това "не“ не беше лесно – означаваше да се противопоставя на традиции, на очакванията на общността и дори на близки хора. Много пъти съм чувала "няма да успееш“ или "защо ти е нужно“.
Беше трудно – изпълнено със страхове, със съмнения и с много болка. Беше изпълнено с много загуби – взеха ми децата и ми забраниха да ги виждам. Тогава вярата в Бог ми даде сили да не се пречупя и ми показа, че дори в най-тъмните моменти винаги има светлина, към която да вървиш.
На 25 години се записах в 3 клас и търпеливо, година след година, вземах клас след клас. Много хора ми помогнаха по пътя ми и видях, че не съм сама. Видях, че и аз мога да помагам.
Днес работя като образователен медиатор. Моята задача е не само да помагам на децата да посещават редовно часовете, но и да им показвам, че образованието може да промени целия им живот. С тях говорим за трудни, но важни теми – за ранните бракове, за домашния тормоз, за дискриминацията и за това колко е важно всяко дете да има право да мечтае и да избира бъдещето си. Когато виждам в очите им решителност и желание да се борят за повече – знам, че трудът ми не е напразен. Моето послание винаги е едно: всеки, който иска, може да има по-добър живот. Аз съм доказателство за това. Вярвам, че образованието е ключът – то отваря врати, които никой друг не може да затвори.
Днес се гордея, че вместо да мълча, говоря; вместо да се примирявам, се боря. Искам да кажа на всички момичета и жени: не позволявайте да ви ограничават, унижават или нараняват. Вие имате сила, красота и право да бъдете щастливи. Обичайте и уважавайте себе си, защото светът има нужда от вашите мечти и усмивки. Моята мисия е проста – да подавам ръка и да показвам, че промяната е възможна. И ако моят път вдъхнови дори едно дете да повярва в себе си, тогава всичко си струва.
Преди две години завърших 12 клас. Тази седмица си взех матурата по български език. Искам да стана студентка. Другата седмица отивам в университета, за да се запиша.
