Националната асоциация за приемна грижа изразява сериозна тревога във връзка с публично коментирания случай на Силвестър, настанен в приемно семейство в София. Този случай не може да бъде сведен до спор между приемно семейство и социални служби, нито до поредната медийна сензация, той поставя тежки въпроси за начина, по който българската система за закрила на детето взема решения, проверява собствените си действия и носи отговорност за последиците от тях, твърдят от НАПГ.
ФОКУС припомня, че тази седмица народният представител от "Възраждане" Георги Георгиев алармира за съмнения относно процедурата по осиновяване на тригодишно дете в София. Според него детето е било настанено при приемна майка, а за осиновители са били одобрени хора, които по думите му не отговарят на необходимите критерии.
Ето и цялата позиция на НАПГ:
На 24 юни 2026 г. Националната асоциация за приемна грижа получи подробен сигнал от приемното семейство на детето. Още същия ден сигналът беше изпратен до компетентните институции, които имат законовото задължение да проверят изложените обстоятелства и да гарантират защитата на най-добрия интерес на детето. Изминаха седемнадесет дни. Резултатът отново е познатият институционален кръг - институциите проверяват самите себе си, документите потвърждават други документи, а системата заключава, че системата не е допуснала грешки.
Принципно за проверките по случаи
Агенцията за социално подпомагане проверява действията на собствените си структури и не установява нарушения. Държавната агенция за закрила на детето проверява предимно документацията и информацията, предоставени от Агенцията за социално подпомагане, и също не установява проблем. Омбудсманът на Република България от своя страна извършва проверка, която отново разчита в значителна степен на информацията, предоставена от АСП и ДАЗД. Това не е независим контрол, а затворен административен кръг, в който една институция потвърждава констатациите на друга, без да бъде извършена пълна, самостоятелна и професионална проверка на реалната ситуация на детето. Следователно основният въпрос остава без отговор - когато институциите проверяват само документите, изготвени от самите тях, кой проверява реалностт? Кой отива при детето? Кой го наблюдава там, където то живее? Кой носи отговорност, ако административно "правилното“ решение се окаже психологически разрушително? За Националната асоциация за приемна грижа детето не е преписка, входящ номер, доклад или етап от административна процедура. Детето е човешко същество с история, страхове, отношения и изградена привързаност. Решенията за живота му не могат да бъдат вземани чрез отметки в документи и защитавани с аргумента, че формално процедурата е спазена.
По конкретния случай на Силвестър
В обществения дебат бяха направени коментари, свързани с етническия произход, социалния статус, образованието и религиозната принадлежност на кандидат-осиновители, посетили детето. Националната асоциация за приемна грижа категорично се разграничава от всяко етническо, религиозно или социално противопоставяне, защото произходът на един човек не определя родителския му капацитет, както и бедността не е равнозначна на неспособност за полагане на грижа и образованието само по себе си не гарантира добро родителство. Но това не освобождава системата от задължението да извършва истинска, задълбочена и професионална оценка на кандидат-осиновителите. Когато възникнат основателни съмнения относно способността на кандидати да разбират потребностите на конкретното дете, да подкрепят развитието му и да осигурят сигурна семейна среда, институциите са длъжни да отговорят с факти и професионални аргументи, а не с формалното твърдение, че кандидатите са преминали процедурата. Системата за осиновяване допуска кандидати, при които впоследствие се разкриват сериозни дефицити в подготовката, мотивацията или разбирането на детските потребности. Това означава, че проблемът не е в произхода на кандидатите, а в качеството на тяхната оценка, обучение и съпоставяне с потребностите на конкретното дете. Тази дейност се извършва в система, в която социалните работници са недостатъчно на брой, претоварени, с ограничени възможности за продължаващо обучение, професионална подкрепа и супервизия. В някои случаи това води до тежък дефицит на компетентност при вземането на решения, които могат да определят целия живот на едно дете. Но това не е оправдание, а упрек към държавата, която години наред оставя социалните работници без необходимите условия, а след това представя техните доклади като безспорна експертна истина.
Привързаността не е административна пречка
Най-сериозният въпрос в случая е как системата отчита вече изградената връзка между детето и приемното семейство. Какво се случва, когато малко дете е живяло продължително време в едно семейство, разпознава приемните родители като своите основни фигури на сигурност, нарича ги "мама“ и "татко“ и реагира със страх, паника и регрес при перспективата да бъде отделено? Според сигнала, с който НАПГ разполага, след срещите с кандидат-осиновители детето проявява нощни страхове, напикаване, тревожност, постоянна нужда от физическа близост и многократно моли да не бъде дадено на други хора. Тези реакции не могат да бъдат отхвърляни с обяснението, че детето "ще свикне“. Подобен отговор не е професионална оценка, той е обезценяване на детското преживяване. Науката за детското развитие отдавна е установила, че ранната привързаност е фундаментална за психичното здраве, чувството за сигурност, развитието на доверието и способността за изграждане на отношения. Прекъсването на стабилна привързаност при малко дете може да има тежки и дългосрочни последици.
Нито една административна процедура не може да бъде поставена над този риск
Нито едно решение за отделяне на дете от неговите основни фигури на привързаност не трябва да бъде изпълнявано без независима оценка от компетентни специалисти по детско развитие, психично здраве и травма. Фактът, че една процедура е започнала, не означава, че тя трябва да бъде доведена докрай независимо от състоянието на детето. Законността на действията не се изчерпва със спазването на срокове и последователността на административните стъпки. Всяка процедура трябва да бъде прекратена или преосмислена, когато възникне реален риск за психичното здраве и развитието на детето. Българската система няма ясни национални стандарти кога, как и от кого се оценява привързаността между дете и приемно семейство. Няма задължителна независима мултидисциплинарна оценка при решения с висок риск. Няма достатъчно компетентни детски психолози, които да участват в системата за закрила. Няма ефективен механизъм, чрез който приемният родител или друг близък до детето човек да оспори експертна оценка, преди да са настъпили необратими последици. Няма и ясно носене на отговорност, когато решенията на системата увредят детето. Вместо подкрепяща и развиваща социална работа все по-често виждаме административна социална работа, която контролира, изисква изпълнение и защитава вече взетите решения. Това не е закрила, това е институционална самозащита.
Децата продължават да бъдат настанявани в резидентни услуги, въпреки че за тях има семейства. Случаят на Силвестър е част от много по-голям срив. Националната асоциация за приемна грижа от години поставя въпроса защо деца продължават да растат в центрове за настаняване от семеен тип, когато могат да живеят в приемни семейства. Все още очакваме ясен отговор защо дете, за което има подходящо приемно семейство, продължава да живее в ЦНСТ в населено място в близост до Велико Търново и защо системата твърди, че това е в негов най-добър интерес. Центърът за настаняване от семеен тип не е семейство. Смяната на голямата институция с по-малка сграда не е деинституционализация, когато детето продължава да живее на смени, по график и без постоянна фигура на привързаност. Колкото и отдадени да са работещите в тези услуги, те не могат да осигурят постоянната, индивидуална и безусловна връзка с възрастен, от която всяко дете се нуждае. Настаняването в ЦНСТ не може да бъде предпочитано само защото е административно по-лесно, защото има свободно място или защото системата не желае да положи усилия за намиране, подготовка и подкрепа на приемно семейство. Приемната грижа не трябва да бъде последна възможност. Тя трябва да бъде първият избор, когато детето не може да живее в биологичното си семейство и няма конкретна, доказана причина резидентната услуга да е единствената възможна мярка. Приемната грижа не е място за временен престой на дете до следващото административно решение. Тя е професионална и човешка интервенция, чрез която детето възстановява сигурността си, развива се и изгражда отношения.
Когато системата създаде привързаност, тя е длъжна да носи отговорност за нея. Не може първо да изисква от приемните родители да обичат детето, да му дадат сигурност и да компенсират натрупаните дефицити, а след това да третира изградената връзка като неудобна подробност без значение за следващото административно действие.
Националната асоциация за приемна грижа настоява за:
· незабавна независима и мултидисциплинарна оценка на случая на Силвестър, извършена от специалисти, които не са участвали в досегашните решения;
· временно преустановяване на действията, които могат да задълбочат тревожността и травматичните реакции на детето, докато не бъде извършена независимата оценка;
· задължително наблюдение на детето в неговата естествена семейна среда и разговор с приемните родители и всички специалисти, работили с него;
· въвеждане на задължителна независима оценка на привързаността при всеки случай, в който се обсъжда отделяне на дете от приемно семейство, особено когато детето е живяло в него повече от една година
· гарантирано участие на детски психолог и мултидисциплинарен екип при всички решения, които могат да прекъснат трайна връзка на привързаност;
· принципно създаване на независим механизъм за контрол върху действията на социалните служби, който не се изчерпва с проверка на изготвената от тях документация;
· въвеждане на ясна професионална и правна отговорност за решения, които са причинили доказуема вреда върху психичното, емоционалното, социалното или правното положение на детето;
· цялостна реформа на оценяването, обучението и подготовката на кандидат-осиновителите;
· задължително продължаващо обучение, професионална подкрепа и супервизия на социалните работници;
· спешен национален анализ на причините деца да бъдат настанявани и задържани в центрове за настаняване от семеен тип, въпреки наличието на възможност за семейна грижа;
· национална стратегия за развитие на приемната грижа и последователно ограничаване на резидентното настаняване на деца.
Настояваме министърът на труда и социалната политика да поеме лична отговорност за извършването на независима проверка на случая на Силвестър, която да не бъде поредният преглед на същите документи от същата система. Ние не искаме ново писмо, което да обясни, че процедурите са спазени, искаме да бъде проверено какво се случва с детето, искаме да бъде оценен рискът за психичното му здраве, искаме да бъде чут приемният родител. Настояваме решенията да се вземат от компетентни и независими специалисти и искаме някой да носи отговорност за последиците.
Въпросът не е кой ще спечели институционалния, съдебния или политическия спор. Въпросът е дали едно тригодишно дете ще бъде защитено от решение, което може да разруши изграденото му чувство за сигурност. Случаят не трябва да бъде използван за етническо противопоставяне или партийна пропаганда, но не трябва и да бъде подценяван чрез поредната формална проверка, последвана от заключението, че институциите са действали правилно. Този случай трябва да постави началото на честен и неизбежен разговор за състоянието на приемната грижа, осиновяването и закрилата на детето в България – системи, които са в дълбока криза на компетентността, доверието и отговорността.
Децата не могат да чакат поредната стратегия, работна група или обещана реформа. Те растат днес, а вредите, нанесени днес, могат да останат за цял живот. Когато институциите защитават процедурите повече от децата, системата вече не работи в интерес на детето, тя работи за собственото си оцеляване.



16:18 / 11.07.2026
216



