Предлагат ми 500 евро заплата. Това законно ли е?
Подобен въпрос все по-често се появява в социалните мрежи, форумите за работа и групите за трудови права. Причината е ясна – от началото на 2026 г. минималната работна заплата в България е 620,20 евро, а мнозина приемат, че всяка по-ниска сума автоматично означава нарушение на закона. Истината обаче е малко по-различна. ФОКУС провери какво предвиждат Кодексът на труда, Националната агенция за приходите и Министерството на труда и социалната политика.
В определени случаи работник може напълно законно да получава възнаграждение под размера на минималната работна заплата. Това не означава, че работодателят заобикаля закона, а че правилата невинаги се свеждат до една конкретна сума.
Какво всъщност означава минимална работна заплата?
Минималната работна заплата е най-ниското основно трудово възнаграждение, което работодателят може да изплаща при пълно работно време.
От Националната агенция за приходите напомнят, че от 1 януари 2026 г. минималната работна заплата е 620,20 евро, а основното трудово възнаграждение не може да бъде по-ниско от определения за страната минимум.
Това правило обаче важи за работниците, назначени на пълно работно време. Именно тук се крият и най-честите недоразумения.
Именно това е причината понякога възнаграждение под 620 евро да не представлява никакво нарушение.
Кога по-ниската заплата е напълно законна?
Студент работи по четири часа дневно
Представете си студент, който работи в книжарница или колцентър по четири часа на ден, за да съчетава обучението си с допълнителен доход.
В този случай работодателят няма задължение да изплаща пълния размер на минималната работна заплата. Възнаграждението се определя пропорционално на отработеното време.
С други думи, човек може да получава значително по-малко от 620,20 евро и това да бъде напълно законно, стига часовата ставка да не пада под минимално определената.
Втора работа след основното работно място
Много хора работят по втори трудов договор, за да увеличат доходите си.
Обикновено допълнителният труд е за няколко часа дневно или за определени дни от седмицата. И тук възнаграждението може да бъде под размера на минималната месечна заплата, тъй като заетостта е непълна.
Важно е обаче работодателят да спазва минималната часова ставка и останалите изисквания на трудовото законодателство.
Изпитателен срок
Сред най-разпространените митове е, че работодателят може да плаща по-малко, докато прецени дали новият служител се справя с работата.
Това не е вярно.
Сключването на трудов договор със срок за изпитване не отменя задължението за спазване на минималната работна заплата. Ако служителят работи на пълен работен ден, основното му възнаграждение не може да бъде под законово определения минимум.
"Съгласен съм да работя за по-малко“
Нерядко работници приемат по-ниско възнаграждение с аргумента, че така или иначе имат нужда от работа.
Дори служителят доброволно да подпише подобна уговорка, тя не може да отмени закона.
Трудовите права не подлежат на свободно договаряне под минималните стандарти, определени от държавата. Ако работникът е назначен на пълен работен ден, работодателят няма право да определя основна заплата под 620,20 евро.
Проблемът идва тогава, когато написаното в договора не съответства на реалността
Не са рядкост случаите, в които служител е назначен официално на четиричасов работен ден, но на практика работи осем часа. На пръв поглед документите изглеждат изрядни, но при проверка подобна практика може да доведе до сериозни санкции за работодателя.
Причината е, че законът не се интересува само от подписания договор, а и от реално положения труд.
Ако работникът изпълнява задълженията си като служител на пълно работно време, той има право и на възнаграждение, съответстващо на тази заетост.
Бонусите не заместват минималната заплата
Друга често срещана заблуда е, че работодателят може да определи основна заплата под минимума и да компенсира разликата чрез бонуси.
Законът е категоричен, че минималната работна заплата се отнася до основното трудово възнаграждение. Допълнителните плащания за трудов стаж, нощен труд, работа през празници или извънреден труд се начисляват отделно и не могат да служат за достигане на законовия минимум.
Как се определя минималната заплата?
Размерът на минималната работна заплата вече се определя по законов механизъм, заложен в Кодекса на труда. Той предвижда минималното възнаграждение за следващата година да бъде 50% от средната брутна работна заплата за определен референтен период. Именно по този механизъм за 2026 г. беше определен размерът от 620,20 евро месечно.
За финал ФОКУС обобщава: Получаването на възнаграждение под минималната работна заплата не винаги означава нарушение на закона.



07:23 / 16.06.2026
745





