22:53 / 30.06.2026
2871
До края на 2026 година България, както и всички държави членки на Европейския съюз, трябва да предоставят на гражданите и бизнеса достъп до Европейския портфейл за цифрова самоличност. Това е инструмент, който реално променя правилата на играта. Това заяви Моника Панайотова, член на Икономическия и социален съвет (ИСС) от групата на работодателите (БТПП), в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио ФОКУС с водещ Цоня Събчева.
По думите ѝ чрез едно мобилно приложение гражданите в ЕС ще могат да съхраняват и използват електронни документи като лични карти, шофьорски книжки, дипломи, банкови удостоверения и електронни рецепти. Тя подчерта, че инструментът е изцяло доброволен за хората, но задължителен за осигуряване от държавите.
Въпреки традиционното изоставане на страната ни в областта на електронната идентификация, Панайотова вижда сериозна възможност. "България може да навакса изоставането си по единния цифров пазар, дори да стане лидер в него, използвайки своята динамична технологична екосистема. Имаме изключителен потенциал в лицето на българския бизнес в сферата на софтуерните разработки, киберсигурността и финтех сектора“, коментира тя, като допълни, че реализацията му е въпрос на политическа воля.
За момента очакванията са у нас първоначално да бъде внедрен изцяло държавен портфейл, чиято първа версия ще има по-ограничен обхват – предимно за удостоверяване на възрастта.
В отговор на въпрос за сигурността на личните данни в подобно приложение, експертът посочи, че доверието в цифровата самоличност е пряко свързано с киберсигурността, която надхвърля техническите параметри.
"Тя обхваща институционалната надеждност, общественото доверие и споделената отговорност на всички участници – от разработчиците, които пишат кода, до крайните потребители“, обясни Панайотова. Според нея темата не трябва да се оставя в ръкети на едно ведомство: "Важно е да не се очаква единствено Министерството на електронното управление и дигиталната трансформация да отговаря за абсолютно всички аспекти.“
Тя изрази съжаление, че липсата на достатъчно широка разяснителна кампания от страна на националните и европейските институции отваря информационен вакуум, който се запълва с негативизъм в социалните мрежи.
Рискът от цифрово разделение
От Икономическия и социален съвет предупреждават и за сериозен риск от задълбочаване на цифровото разделение у нас, тъй като делът на хората, взаимодействащи дигитално с администрацията, все още е нисък. Най-уязвими са възрастните хора, гражданите с ниска дигитална грамотност и жителите на малките населени места.
"Затова задължително препоръчваме да се запазят аналоговите възможности за всички административни и бизнес услуги“, категорична бе Панайотова. Тя призова за включването на социалните партньори, синдикатите и гражданското общество в бъдещия Координационен съвет към Закона за европейския цифров портфейл, за да се гарантира "технологична надеждност, икономическа устойчивост и социална справедливост“.
