Ако някой гледа отстрани, ще си каже, че тази наглед европейска държава просто иска да остане без здравеопазване и прави всичко възможно да ускори процеса на разпад. 36 години след онзи 10 ноември, равносметката, с малки изключения, не е оптимистична. Незавършилият преход се опитва да направи обратен завой и да ни засили назад и надолу. Това написа съпредседателят на "Да, България" Ивайло МирчевНа 10 ноември 1989 г. България преживява исторически поврат – ден, който бележи края на една епоха и началото на бурни промени. След 35 години еднолично управление, генералният секретар на Българската комунистическа партия (БКП) Тодор Живков е принуден да подаде оставка на заседание на Централния комитет на БКП. 

"Можем за много дефицити на държавата ни да си говорим, но за мен сред най-показателните е състоянието на здравната ни система. Отдавна всички виждаме, че българското здравеопазване е система единствено в смисъл, че системно се проваля и пред пациентите, и пред лекарите си. Няма разумно обяснение защо смислени реформи никога не виждат бял свят", написа Мирчев и подхвана темата за младите лекари. 

"Не се ли предполага здравето да ни е най-важно? Не искаме ли да задържим младите лекари, а и младите семейства в България? На теория всички политици ценят здравеопазването. Освен Тошко, разбира се. За него знаем, че иска да внася медици, щастливи да работят за 500 лв.".

Според Мирчев когато дойде ред на действията, се вижда "с просто око, че политическа воля за оправянето на този невъобразим батак просто няма".

"Няма разбиране за това какво е необходимо, за да имаме истински съвременна детска болница, която да стъпва на съвременно мислене, а не просто да се пренесе старият батак в нова сграда. И това е цяла отделна тежка тема.

Няма разбиране и за това какво се иска, за да си лекар днес - този парламент цени и лекарите само на думи, докато на практика им показва, че ще им оправи проблемите… ама друг път. Уж им се отпускат едни милиони, без обаче никакви гаранции, че парите наистина ще стигнат до тях. Още ми кънтят в ушите абсолютно циничните думи на министър Силви Кирилов за това как “здравната система не се крепи на младите лекари, а на тези, които са били специализанти преди 15 години", изрази възмущението си Мирчев и допълни:

"Не знам дали някъде преглеждат за политическо късогледство, но са твърде много засегнатите от тази болест. На този фон протестът на младите медици трябва да ни е повод за две неща: първо за срам - българският парламент трябва да го е срам от това, че все още липсва мнозинство, което да уреди устойчиво въпроса с възнагражденията, с условията им на работа, с прозрачността при специализациите'', написа той.