Мина Христова: Натрупа се умора от надеждата - хората не намериха кой да ги представлява

A A

Сподели

E-mail Принтирай Копирай този линк

Размер на шрифта

A A A

Ниската избирателна активност на президентските избори е резултат от натрупана умора от надеждата, кризите и чакането на промяна. Това коментира социалният антрополог гл. ас. д-р Мина Христова в предаването "Утрото на Фокус“ по Радио ФОКУС с водещ Михаил Дюзев.

"Малко или много обществото е било изправено пред избор без избор“, заяви тя, като посочи, че причините за слабата активност са комплексни и не могат да бъдат сведени до един фактор.

Според Христова многократните избори през последните години са довели до натрупване на разочарование сред гражданите. Хората неведнъж са давали доверие на политическите сили с очакването за промяна, но вместо това са се сблъсквали с нови кризи.

"Има умора от надеждата“, подчерта социалният антрополог. По думите ѝ всяка следваща кампания създава очаквания за нещо ново, но често води до повторение на познатите проблеми.

Христова обърна внимание и на умората от постоянното усещане за криза и отлагането на обещаната промяна. "Когато всичко е спешно, всичко е кризисно, всъщност нищо не е спешно и нищо не е кризисно“, коментира тя.

Според нея предизборната кампания е била съсредоточена върху личностите, но без достатъчно ясни програми и послания, които да убедят избирателите.

Антропологът отбеляза, че големият брой кандидатури не е гарантирал усещане за представителство сред гражданите. По думите ѝ много хора не са открили кандидат, с когото да се идентифицират.

Христова обясни и разликата между популярността и политическата харизма. В теоретичния смисъл, който използва, харизмата е способността на един лидер бързо да печели доверие. Тя смята, че подобно влияние трудно може да бъде прехвърлено от един политик върху друг.

В този контекст Христова коментира и ролята на Румен Радев в кампанията на Илияна Йотова, като отбеляза, че подкрепата и разпознаваемостта на един политически лидер не могат автоматично да бъдат пренесени върху друг кандидат.

Социалният антрополог посочи, че част от причините за отказа от гласуване се крият и в усещането, че изборният процес се повтаря, без да води до съществена промяна.

"Ти вече знаеш какво ще се случи. Машината продължава да върти“, коментира Христова.

По думите ѝ някои граждани продължават да възприемат изборите като формална процедура, без да вярват, че участието им може да доведе до различен резултат.

Като пример тя направи паралел със Сърбия, където студентските протести са успели да създадат усещане за общност и споделена кауза. Според Христова в България липсва подобно обединение около ясна визия за бъдещето.

"Там имаше залог, залогът беше реалната власт. Имаше общност“, посочи тя, като подчерта, че изграждането на обща обществена перспектива е трудно в силно разделено общество.

В заключение гостът отбеляза, че причините за ниската избирателна активност са натрупвани с години и не могат да бъдат преодолени само в рамките на няколко дни преди балотажа.