Има две проявления на "Черния петък“ в народопсихологията на българина– пестеливост и стремеж към потребление. Това заяви психологът Михайлина Абрашева в предаването  "Добър ден, България“ на Радио "Фокус“. 

"Може да не ми трябва, но ще си го купя“ – този модел на потребление е по-характерен за наши дни", обясни Абрашева. "Желанието да имаме в изобилие ни кара да се чувстваме спокойни и стабилни. Има и още една категория, граничеща с психотерапията – "Просто да участвам, за да не се мина“ – това са хора с изразена емоционална нестабилност, леко инфантилно и със занижена оценка.“

Абрашева отбеляза факта, че тежестта на "Черния петък“ намалява в последните години, заради възможността хората да пазаруват онлайн и на-по-добри цени. По думите й това се дължи на все по-засиленото навлизане на технологиите в живота на човека, както и пандемията, когато всички пазаруваха от вкъщи.

Запитана дали е отминала тръпката да чакаш и да се редиш на опашки за желан продукт, психологът каза, че българинът не се поддава на такива емоции.

"В общественото пространство има две насочени тенденции, съзнателно или не, към социално-психологическото поведение. Активен е принципът на разделението и затова активно застъпени са две абсолютно противоположни тези – Купувайте, защото сме в криза и трябва да се се стимулира потреблението, а втората – Не купувайте, защото сме в криза и не бива да се хабят излишно енергийни ресурси.“ Според Михайлина Абрашева и двете са верни, но преекспонирането им и изпадането в радикализъм води до сериозна биполярност в мисленото на човека.

"Образува се излишна тревожност, която преминава в неосъзнат страх. Целта, която се постига е засилен страх за бъдещето, а това е един от основните базисни страхове на всеки човек. По думите й "Черният петък“ е само пример за противоречивост, нагнетена в обществото, която разболява.

Евелина БРАНИМИРОВА