20:06 / 03.11.2026
362
С наближаването на зимния сезон вниманието на метеоролозите все по-често се насочва към състоянието на полярния вихър и възможните промени в атмосферната циркулация над Северното полукълбо. Тези процеси могат да окажат съществено влияние върху разпределението на студените и топлите въздушни маси, включително над Европа и Балканския полуостров. Това съобщават синоптиците от Meteo Balkans.
Особен интерес представлява възможността за ранно разрушаване или значително отслабване на полярния вихър през предстоящия зимен сезон 2026–2027 г. Подобен сценарий може да промени обичайния пренос на въздушни маси и да създаде условия за по-чести атмосферни блокировки и студени нахлувания в определени части на Северното полукълбо.
Но означава ли това, че ни очаква сурова зима с обилни снеговалежи на Балканите?
Последните климатични симулации дават доста по-нюансиран отговор.
Какво представлява внезапното стратосферно затопляне (SSW)?
Внезапното стратосферно затопляне (Sudden Stratospheric Warming – SSW) е едно от най-интересните и важни явления в зимната атмосферна динамика.
При подобно събитие температурата в полярната стратосфера може да се повиши значително в рамките на няколко дни. Едновременно с това полярният вихър, който обикновено задържа много студения въздух около Арктика, може да отслабне съществено, да се измести или дори да се раздели на отделни вихрови структури.
При най-силните събития се наблюдава обръщане на посоката на зоналните ветрове в стратосферата около 60° северна ширина и на нивото от 10 hPa.
Последствията невинаги остават ограничени до стратосферата. При определени условия атмосферната аномалия може постепенно да се разпространи към тропосферата и да промени положението на основните барични центрове и траекторията на полярния струен поток.
Това понякога създава благоприятни условия за пренос на арктичен или континентален въздух към Европа.
Важно е обаче да се подчертае, че не всяко стратосферно затопляне води до студена зима в Европа. Реакцията на тропосферата зависи от множество фактори, включително фазата на Северноатлантическата осцилация (NAO), разположението на блокиращите антициклони и общата конфигурация на атмосферната циркулация.
Какво показват климатичните симулации?
За да бъде изследвано влиянието на ранното разрушаване на полярния вихър, са сравнени два различни набора от климатични симулации.
Първият използва данни от климатичния ансамбъл CMIP6, включващ 80 климатични реализации. В анализа са разгледани 32 случая с ранно разрушаване на полярния вихър и 565 случая без подобно събитие.
Вторият набор включва ретроспективни сезонни симулации на европейския център ECMWF от системата SEAS5. Там са сравнени 109 реализации с ранно разрушаване на вихъра и 444 без такова развитие.
Целта на сравнението е да се изолира възможно най-добре влиянието на стратосферната динамика при сходни начални океански и тропически условия, включително силен Ел Ниньо и отрицателна (западна) фаза на квазидвугодишната осцилация (QBO).
Тук има едно съществено уточнение: температурните карти не показват директно очакваните температури през зимата. Те представят разликата между симулациите със и без ранно разрушаване на полярния вихър.
Например, ако даден район има първоначална положителна температурна аномалия от +3°C, а разглежданият процес я понижи с 1°C, крайната аномалия пак ще остане положителна – +2°C.
Следователно по-студените цветове на картите не означават непременно, че съответните райони ще преживеят истинска студена зима.
Декември 2026: По-голям потенциал за застудяване в Северна и Източна Европа
Декември е месецът, за който двата набора от симулации показват най-добро съответствие.
Над Скандинавия и части от Североизточна Европа се очертават отрицателни температурни аномалии от порядъка на 1 до 2°C спрямо сценариите без ранно разрушаване на полярния вихър.
Подобна конфигурация се съпровожда от тенденция за по-високо атмосферно налягане в северните ширини и по-ниско налягане над части от Атлантическия океан.
Тази комбинация би могла да промени обичайния пренос на въздушни маси и да увеличи възможностите за придвижване на студен въздух към Северна и Източна Европа.
За Балканите обаче сигналът е доста по-различен.
Според разглежданите симулации Гърция остава в зона с неутрални до слабо положителни температурни отклонения, приблизително между 0 и +0,5°C.
Това показва, че дори при евентуално ранно разрушаване на полярния вихър не може автоматично да се очаква сериозна студена инвазия към Източното Средиземноморие.
Януари 2027: Ще се запази ли студеният сигнал?
През януари съгласуваността между двата набора от симулации намалява.
Докато CMIP6 показва отслабване или промяна на първоначалния температурен сигнал, сезонният ансамбъл SEAS5 все още запазва известни признаци за по-ниски температури над части от Централните Съединени щати и Североизточна Европа.
За Гърция и района на Източното Средиземноморие обаче картината остава предимно неутрална.
Това означава, че към момента няма убедителен сигнал в разглежданите симулации за продължителен период с подчертано отрицателни температурни аномалии над тази част на Европа.
Разбира се, подобна средномесечна картина не изключва отделни студени нахлувания. Дори при по-топъл месец като цяло могат да се реализират няколкодневни периоди с много ниски температури и снеговалежи.
Февруари и март 2027: По-топъл сценарий за Източното Средиземноморие?
През февруари различията между моделите продължават.
CMIP6 показва слабо положителни температурни отклонения за Гърция, докато SEAS5 запазва предимно неутрална картина.
По-интересен е сигналът за март.
Според симулациите на SEAS5 над Гърция и Егейско море се очертават положителни температурни аномалии от порядъка на +1 до +2°C.
Това би могло да бъде свързано с по-често пренасяне на по-топли въздушни маси към Източното Средиземноморие през ранната пролет.
Все пак трябва да се има предвид, че март е сравнително далечен прогнозен хоризонт и подобни сезонни сигнали имат значителна неопределеност.
Какво означава всичко това за България и Балканите?
За България най-важният въпрос остава не просто дали зимата ще бъде по-топла или по-студена от нормалното, а как ще се развива атмосферната циркулация над Европа.
Дори при неутрални средномесечни температурни аномалии са напълно възможни краткотрайни, но интензивни студени нахлувания. За да се реализират значителни снеговалежи на Балканите, е необходима подходяща синоптична конфигурация – наличие на студен въздух, достатъчно влага и благоприятно разположение на циклоничните системи.
Особено важна ще бъде позицията на блокиращите антициклони над Северна и Североизточна Европа, както и взаимодействието им със средиземноморските циклони.
Именно подобни процеси могат да определят дали студеният въздух ще достигне Централна и Югоизточна Европа, или ще остане концентриран по-на север и изток.
Затова не бива да приемаме отсъствието на ясно изразен студен сигнал в сезонните карти като гаранция за мека зима в България.
Заключение: Полярният вихър остава ключов фактор за зимата 2026–2027
Настоящият анализ показва, че евентуалното ранно разрушаване на полярния вихър може да окаже влияние върху атмосферната циркулация през зимата на 2026–2027 г., но последствията няма да бъдат еднакви за цяла Европа.
Докато над Северна и Североизточна Европа се очертават по-изразени признаци за понижение на температурите през декември, над Източното Средиземноморие и Балканите сигналът остава предимно неутрален, пишат синоптиците.
