Позицията, заявена от българския премиер Румен Радев, че България може да блокира новия пакет санкции срещу Русия, ако в него остане включен патриарх Кирил, със сигурност не е позиция, която европейските партньори на страната ни изгарят от нетърпение да чуят. Това коментира в интервю за предаването "Нюзрум“ по Радио ФОКУС международният анализатор Мартин Табаков.
По думите му това се случва в момент, в който европейските държави "тъкмо са се отървали от Виктор Орбан“, за да трябва отново да се занимават със скрупули и съображения от подобен характер.
"Първо, нека действително да видим дали България ще стигне до там да наложи такъв тип вето заради руския патриарх. Честно казано, се съмнявам“, заяви Табаков.
Украинският опит с дроновете – шанс, от който Европа трябва да се възползва
Международният анализатор коментира и темата за военно-технологичното сътрудничество с Украйна и производството на безпилотни летателни апарати.
Според него Украйна се е утвърдила като най-сериозния фактор по отношение на притежаваното ноу-хау и експертиза на терен във военното производство на дронове.
"Вече загубих броя на европейските държави, които подписаха такъв тип двустранни споразумения с Украйна. Това не е никак случайно“, посочи Табаков и даде пример с Германия, която се е договорила с Украйна за откриването на завод за безпилотни летателни апарати, базиран дори на украинска технология.
"Европейците осъзнават, че Украйна по стечение на наложените ѝ обстоятелства притежава такъв тип експертиза и се опитват да я използват. Боравенето с безпилотни летателни апарати е една от ключовите характеристики на съвременното бойно изкуство“, каза анализаторът. По думите му именно затова България също трябва да се възползва от тези възможности.
Санкциите срещу Русия не са само икономически, а и политически знак
"Сега за София става малко по-деликатно, когато започва да излъчва такъв тип смесени сигнали. От една страна ще подписваме споразумение за сътрудничество във военно-промишлените сектори с Украйна, а от друга страна ще размахваме евентуално темата за налагане на вето. Не знам доколко имаме капацитета да отиграем една такава амбивалентна позиция“, коментира Табаков.
Според него самият казус с включването на руския патриарх в санкционния списък не трябва да се превръща в причина за компрометиране на българската позиция.
"Тези санкции са наложени на Русия не защото ЕС е искал да ги налага, а защото ЕС е бил поставен в ситуация, в която чрез тези санкции да покаже отношение към така създалия се казус. Това е казус на еднозначна агресия на една държава спрямо друга“, обясни Мартин Табаков.
По думите му санкциите имат две измерения – икономическо и политическо.
"Икономическите санкции трябва да уязвят държавата агресор. Можем да направим равносметка, че европейските санкции няма да променят поведението на Русия, но те вече успяват да намалят финансовия ресурс, който тя да влага във войната“, каза Табаков и посочи, че според изследователи Русия е изгубила близо половин трилион долара вследствие на санкционния натиск от страна на Европейския съюз.
"Това са пари, които потенциално отиваха за войната срещу Украйна. Това е икономическото измерение на санкциите“, допълни той.
Анализаторът подчерта, че санкциите имат и важно политическо значение.
"Оставам с неприятното впечатление, че според българските власти политическите санкции се разбират като символни. А те всъщност са политически – с тях показваме как се позиционираме като държава, какво разбираме за това кое е редно и кое не е“, заяви Мартин Табаков.
Руският патриарх и връзката между църквата и държавата
Табаков коментира и ролята на руския патриарх Кирил, като посочи, че според него той функционира като продължение на руската държава в религиозната сфера.
"Това на първо място не е редно от чисто църковна гледна точка, а след това идват и без това мръсните измерения на политиката“, каза той. По думите му това е дългогодишен проблем на руската църква.
"Това е класически проблем на руската църква от много време насам – полагането на църквата в услуга на държавата. Това е нещо, което трябва да тормози на първо място църковните хора в Русия и чак след това обикновените миряни и гражданите“, коментира международният анализатор.



11:58 / 20.06.2026
655


