Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A
Много е страшна тази история в детската градина в Каблешково. Много. И не знам дали фактът, че 10 месеца няма никакви мерки, макар че се води разследване, не е още по-страшен. Така започва емоционалната си публикация писателят, преводач и издател Мария Пеева, Мама Нинджа,  относно насилието, проявено от учител над дете в детска градина в Каблешково.

Ето какво още пише тя в публикацията си:

Защото тези родители никога нямаше да се появят пред камера и да споделят тези потресаващи подробности, ако не се бяха почувствали ПРИНУДЕНИ да го направят, за да не потъне и да не остане без последствия стореното на детето им зло.

В една правова държава отдавна всички институции щяха да са се задействали с бясна скорост. Щяха да са разпитани всички свидетели, самоличността на детето щеше да се пази в пълна тайна, но щеше да има осъдени - за действия и за бездействия. Нямаше да има необходимост да се рови в раните на това дете, на това семейство, да се изкарват на бял свят ужасяващи детайли, които няма да бъдат забравени, докато хората говорят за тях.

Ужасно е, че е нужен медиен натиск, за да работят законите ни. Дори в такива крещящи, зловещи, ужасяващи дела. Как се покрива такова дело? Как се оставя без спешна реакция от прокуратура, социални, общински и държавни органи? Незабавна реакция е трябвало да има, не да се стига до журналистическо разследване, за да се случи нещо.

Ужасно е също така, че и учителката, за която все пак има някакъв шанс да е невинна, такъв е законът - невинен до доказване на противното - е изложена на показ. (Макар че, да, и аз гледах видеото и вярвам на семейството, но аз не съм съдът все пак, фейсбук не е съд). И пак, ако имахме правова държава, това нямаше да се случи - нямаше да я линчуваме в социалните мрежи, а съдът щеше вече да се е произнесъл и тя щеше да е в затвора.

Искрено пожелавам на това възпитано, кротко, изстрадало семейство да получи не само справедливо възмездие, но и възможно най-добра психологическа помощ за детето, и за другите две деца, които са непреки участници в болката на сестричката си, и за родителите.

И ако има как, когато всичко това свърши, никой да не им напомня за преживяното, никой да не човърка повече раната, за да може да заздравее.