11:19 / 26.09.2026
245
ГЕРБ - СДС не подкрепи промените в Кодекса на труда за определяне на минималната работна заплата. Минималната заплата е необходима. Тя е защитният минимум, под който цената на човешкия труд не бива да пада. Но този минимум трябва да се определя по ясни, проверими и предварително известни правила - не според политическата конюнктура и възможностите на поредния бюджет. Това написа във Facebook председателят на ПГ на ГЕРБ Деница Сачева.
ФОКУС припомня, че вчера депутатите приеха окончателно новия механизъм, по който ще се определя минималната работна заплата в България. Законопроектът беше внесен от Министерски съвет, като мотивите са постигане на баланс между гарантирането на адекватни доходи за работещите и осигуряването на по-голяма предвидимост за бизнеса и държавния бюджет. С измененията се предвижда размерът на най-ниското основно месечно възнаграждение за труд да се изчислява при съобразяване със социални и икономически критерии.
Публикуваме цялата позиция на Сачева без редакторска намеса:
Досегашната формула - 50% от средната заплата - също имаше сериозни недостатъци. Тя създаваше автоматизъм, при който административното увеличение на заплатите в едни сектори повишава средната заплата, а тя на свой ред повишава минималната за цялата икономика - независимо от производителността, състоянието на малкия бизнес и огромните регионални различия.
Важно уточнение е, че заплатите в МВР, армията и съдебната власт, както и възнагражденията на народните представители, са обвързани със средната, а не с минималната работна заплата. Така административното увеличение в тези системи може да повиши средната заплата и чрез досегашната формула да изтласка нагоре и МРЗ - без задължително да е нараснала производителността в реалната икономика.
Това обаче не означава, че всяка нова формула е непременно по-добра.
Днес мнозинството записа в закона четири общи критерия - покупателна способност и издръжка на живот, равнище и разпределение на заплатите, темп на нарастването им и производителност на труда. Но не записа каква тежест има всеки от тях и как точно се стига до крайното число. Същинската формула ще бъде определена по-късно с наредба на Министерския съвет.
Това не е предвидим механизъм, а празен чек за правителството.
Още по-необяснимо е, че методиката за изчисляване на издръжката на живот трябва тепърва да бъде изработена в срок до девет месеца, а новата минимална заплата трябва да бъде определена до 15 октомври. Тоест приемаме механизъм, преди да разполагаме с един от основните инструменти за прилагането му.
Не беше прието и нашето предложение оценката на адекватността на минималната заплата да се извършва на всеки две, вместо на три години. Във време на инфлация и бързи промени на пазара на труда три години са цяла икономическа епоха.
В България работят близо 2,9 млн. души, около 2,37 млн. от тях са наети, а приблизително 600 хил. са пряко засегнати от размера на минималната заплата. Затова тук не говорим за административна подробност, а за доходите на стотици хиляди семейства и за разходите на десетки хиляди предприятия.
Но МРЗ не е само заплатата на хората, които я получават. От нея зависят минималната издръжка на дете, възнагражденията на личните асистенти и професионалните приемни семейства, стипендиите на докторантите и част от заплатите в социалните услуги, образованието и транспорта. С нея са свързани още минималният осигурителен доход на самоосигуряващите се, здравните вноски на хората, които ги плащат сами, и минималното доплащане за нощен труд.
За работещите на минимална заплата от размера ѝ косвено зависят плащането на извънредния труд, отпуските, част от болничните и обезщетенията при прекратяване на трудовото правоотношение. Тя влияе и върху бъдещите права за пенсия, майчинство, болест и безработица чрез осигурителния доход, както и върху защитения от запор доход.
Следователно всяко увеличение на МРЗ води не само до по-високи доходи, но и до допълнителни разходи за бизнеса, държавата и общините. Толкова по-важно е механизмът да бъде прозрачен, предвидим и основан на ясни данни, а финансовият ефект да бъде предварително изчислен.
Верният отговор не е нито механично вдигане на заплатите с решение на държавата, нито произволното им задържане. Устойчивият ръст на доходите идва от по-висока производителност, инвестиции, технологии, квалификация и растяща икономика. Но докато стигнем дотам, държавата е длъжна да гарантира прозрачно правило и достойна долна граница на труда.
Не подкрепихме промените, защото законът трябва да дава сигурност, а не да обещава, че формулата ще бъде написана някога и някъде. Когато става дума за доходите на хората, за разходите на бизнеса и за бюджетите на държавата и общините, "ще уточним после“ не е политика.
