17:59 / 23.10.2026
272
Напускам. Днес е последният ми работен ден като Главен икономист на КНСБ и директор на ИССИО. Това съобщи Любослав Костов.
ФОКУС публикува останалата част от съобщението на икономиста.
Подадох заявленията си за напускане на всички ръководни позиции в синдиката, които заемах, преди месец. Изчаках законния срок да изтече тихо, за да си тръгна точно така, както влязох преди години, с чиста съвест и изправена глава. И много свършена работа.
Извървяхме огромен път. Изнесохме битки, договорихме милиарди за заплати и доказахме, че икономиката може да има сърце. Създадохме формула за МРЗ, която може вече да я няма, но докато я имаше, донесе над 45% ръст за по-малко от 3 години. Създадохме магистратура по синдикализъм и какво ли още не. Вече не помня всичко. Минаха 12 години. Когато дойдох в синдикатите бях на 23 г., а днес съм на 35 г. Нечовешка динамика. КНСБ ми даде много, но аз дадох най-ценното – младостта си.
Всяко извървяно разстояние си има своя естествен предел. Човешкият капитал има лимит и достойнство. Когато усетиш, че средата започва да изисква от теб твърде много, а съзнанието ти не го позволява, промяната не е просто избор. Тя е дълг към самия себе си. Няма да ме чуете да влизам в интриги или евтин пиар. Моето възпитание и принципи не ми позволяват подобно поведение. Прекалено много обичам хората в тази организация и прекалено много уважавам синдикалната кауза, за да я цапам. Истината няма нужда от панаири, който има очи, ще я види. Който няма, едва ли има нужда да му обяснявам каквото и да било.
За да спестя времето на дежурните конспиратори, ще го кажа изрично - Не влизам в партийната политика. Не членувам в нито една политическа партия. Нито смятам да правя такава. На този етап, моят път продължава там, откъдето тръгнах, катедрата в УНСС, в чистата академична наука и в изграждането на нови, независими икономически алтернативи за България.
Днес не искам да благодаря на кабинетите. Искам да благодаря на хората. На стотиците хиляди обикновени български работници. На всички онези, заради чиито мазолести ръце и уморени очи си струваше всяко денонощно тичане през последните 12 години. За мен беше чест и гордост да бъда един от вас.
Аз не напускам каузата. Човек не може да напусне това, в което вярва. Оставам синдикалист. Защото винаги съм бил такъв. КНСБ просто даде дефиниция на едно усещане, което го имам откакто съм се родил. Синдикализма не може да се побере в рамките на една сграда или в комфорта на един стол. Синдикализмът не е щатно разписание. Той е състояние на ума. Той е морал и защита на слабия срещу силния на деня.
Тръгвам си с обич и огромно уважение към моя прекрасен, сплотен екип от млади учени в ИССИО, които остават най-голямата ми победа. Благодаря ви.
Надявам се един ден да ме разберете.
