Реформирането на ЕС е необходимо, то не е просто въпрос на желание на Европейската комисия. Това каза в аудиокаста на "Фокус" "Това е България" Любомир Кючуков, бивш заместник-министър на външните работи, сега директор на Института за икономика и международни отношения.

"Подобно  реформиране е абсолютно задължително и то обхваща на практика всички сфери - от институционалната, от начина на вземане на решения, формиране и използване на бюджета. Така че всичко това е свързано именно с разширяването, и то с едно конкретно разширяване – става дума за ангажимента, който Европейският съюз пое към Украйна. В този си вид, при тези правила на действие, при този начин на функциониране, Европейският съюз просто не може да приеме Украйна. И ако не направи необходимите реформи, то ние просто за пореден път ще разочароваме Украйна, както направихме това с членството в НАТО", добави Кючуков.

Според него, големият проблем е, че в Европейския съюз за момента липсва съгласие не просто относно реформата, а относно посоката на бъдещото му развитие, нещо, което Съюзът се опитва да реши в продължение на доста години. А когато говорим за посоката, става дума именно за това дали Европа да продължи задълбочаването на интеграционните процеси, или да направи крачка назад към повече права за националните държави членки на Европейския съюз.

И двете тези имат своите много сериозни застъпници.

"И тука стигаме до още един важен момент - предстоящите избори за Европейски парламент, където очакванията са да има едно по-сериозно крайнодясно присъствие. По тази причина реформите ще бъдат изключително затруднени.

И е трудно да се каже еднозначно кой ще надделее, защото това е въпрос не на надделяване, а въпрос на постигане на съгласие. Самият начин на взимане на решение накъде да върви Европейският съюз предполага общо съгласие за всички тези промени. Той не може да бъде извършен, ако някои страни не са съгласни. Т.е. тук става въпрос за постигане на компромис, който да бъде приемлив за всички страни, което на практика се оказва доста трудно", добави Кючуков.

Той даде пример с Бялата книга на Юнкер, със съответните пет варианта, които  останаха за съжаление само като изложение на опциите, без да се вземе решение по тях. И в момента, за да не предизвикват вътрешни разделения в Европейския съюз, той се опитва да запази статуквото и да тръгне едновременно и в двете посоки и към задълбочаване на интеграция.

"На практика това ще стане трудно и аз често използвах метафората, че това е форма на политически шпагат, който естествено не е особено устойчив. Оттук нататък от гледна точка на съдържанието на тези реформи, това ще зависи и от посоката, която ще се поеме. Но някои неща са в полза на едни държави, други са в тяхна вреда. Когато говорим за отмяна на единодушното гласуване трябва да се подчертае, че става единствено дума за сферата на външната политика. И досега много политики в Европейския съюз се взимат с мнозинство. Има обаче две сфери, които още в Лисабонския договор са изключени от този начин на взимане да решения.  Едната е външната политика, втората е данъчната сфера. Сами разбирате, че трудно могат да се уеднаквят данъците в Европейския съюз когато редица страни имат "плосък данък", примерно 10%, както е в България, а в скандинавските страни има в скала, която почва от порядъка на 40%. Същото се отнася и за външната политика. Тука винаги се пропуска, че Европейският съюз няма своя външна политика, външната политика е обща, но не общностна, и това не е въпрос само на терминология. Тя е обща, когато всички държави членки са съгласни с дадена позиция. Самият Европейски съюз като такъв не провежда своя външна политика. И тука примерно България, която по принцип е заинтересована според мен от задълбочаване на интеграцията в редица сфери, специално по този въпрос заема, и това е официалната позиция на страната, една много резервирана позиция. Защото тогава малките държави, техните позиции ще се губят в общата външнополитическа позиция на Съюза", посочи още Любомир Кючуков.

Той добави още, че ако се приеме това право обща Европейска политика, може би най-елементарно последствие би било, че петте държави членки, които не са признали независимостта на Косово официално, ще бъдат принудени да го направят. А направят ли го, това ще създаде веднага вътрешни проблеми на една Испания, заради Каталуния, която именно по тази причина не е признала независимостта на Косово, за да не се възбудят сепаратистките тенденции допълнително. Това ще създаде проблеми и за Гърция и Кипър по отношения на Северен Кипър. Т.е. налагането на външнополитически позиции върху националните държави крие в себе си много рискове. И именно затова доста държави са против това, въпреки че в момента тенденцията и усилието е да се наложи подобно решение в Европа.