Сирия е поредната държава, която се плъзва към ислямизация с очакваното ново правителство. От картата на Близкия изток една след друга изчезват светските държави. Това каза Любомир Кючуков – бивш заместник-министър на външните работи, директор на Института за икономика и международни отношения, в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“. 

Накъде тръгва Сирия в момента никой не може да каже, защото вариантите са много и абсолютно разнопосочни, добави той.

"Падането на режима на Асад беше последният отглас на това, което оптимистично нарекохме "Арабска пролет“ и което завърши със ситуацията в Египет и Либия, което определено не донесе повече демокрация в тези страни“, даде пример той.

Падането на управлението на Асад по думите му е резултат от отслабения през последните няколко години режим, който не е успявал да реши проблемите на сирийските граждани. То е следствие и от дестабилизацията на региона в резултат на нападението на "Хамас“ над Израел и последвалите действия, усложняване отношенията с Иран и намаляването на възможността на "Хизбула“ да влияе на събитията в Сирия.

Най-потърпевши от това са Иран и Русия, посочи Кючуков. "На практика силно е ограничена възможността Иран да влияе в целия регион, включително и в южната част на Ливан. Доставките на оръжие преминаваха преди всичко през територията на Сирия. Вторият губещ в стратегически план е Русия. В досегашния си вид Сирия беше основният стратегически съюзник на Русия в региона на Източното Средиземноморие и Близкия изток с двете най-големи руски бази на територията й – логистичната морска база в Тартус и военновъздушната в Хмеймим“, поясни бившият заместник-министър на външните работи.

Той отбеляза, че към момента не се оформя поле на съпротива от страна на привържениците на Башар Асад.

Първата и основна задача сега е да се избегнат въоръжени сблъсъци между различните групировки в Сирия, което би довело до разпад на държавата. А те са много, допълни Любомир Кючуков. "Хайят Тахрир аш-Шам – бунтовниците, които завзеха Багдад и които практически поеха властта в Сирия, са "реформирани“ джихадисти, които допреди години бяха част от местния клон на "Ал Кайда“, които са в списъка на терористичните организации както на САЩ, Русия и Турция, въпреки че именно Турция стои зад сегашната им победа. На следващо място са кюрдите, които са в дългогодишна война с джихадистите. Те и досега контролираха над 1/3 от североизточната част на държавата, подкрепяни са от САЩ. Те са основният военен и политически дразнител и заплаха на Турция, което пък води до проблеми в отношенията САЩ-Турция. Следват алевитите – отцепническа секта на шиитите, които са 10% от населението. Те заемат компактна територия на стратегическото средиземноморско крайбрежие на Сирия. Те бяха сериозна опора на Асад и въпреки заявленията на новата власт в Дамаск, че няма да търсят отмъщение, алевитите имат всички основания да се опасяват от репресии, още повече ако те дадат подслон на бивши привърженици на Асад. Християните също са около 10%. Те нямат свои военни формирования, не живеят компактно, но се ползваха със специално внимание досега“, обясни експертът.