19:44 / 02.08.2026
7302
Аз бих казал, че дебатът, който се разгърна в България по повод американските самолети в "Безмер", има претенции да е външнополитически, но той е изцяло част от вътрешна, политическата конюнктура, като има драстично разминаване. Политическата, публичната и медийната реакция сега и преди три месеца, основното, което не се дискутира. Не се дискутира нито един от важните въпроси за външната политика на страната по отношение на войната в Иран. Впрочем, това важи в пълна сила и за целия Европейски съюз, защото се прескача основния въпрос - отношението към войната с Иран. Липсва официална позиция, както на Европейския съюз, така и на България - подкрепяме, осъждаме или мълчим гузно. Между другото, това се отнася не само за войната в Иран, но също така и по отношение на Газа и Ливан, защото тази война няма нищо общо с международното право. Това каза проф. Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения и бивш заместник-министър на външните работи в предаването "Метроном" по радио ФОКУС относно разговорът на външния министър Велислава Петрова с иранския й колега Абас Арагчи.
И допълни: "От Вашингтон в прав текст се говори, че международното право е за слабаци, то и преди се е заобикаляло, но разликата и то съществена е, че сега директно се отрича. От тази гледна точка по-скоро бих казал, че това е годината на големия европейски срам. Ние просто извадихме термина "международното право" от нашата лексика и максимума, до който в Европейския съюз и НАТО стигнахме като обща позиция е осъждането на Иран за ударите в Ормузкия проток, без нито дума за бомбардировките на САЩ и Израел. На този фон, разговорът на Велислава Петрова с Арагчи се свежда до това и тук основният въпрос е какво точно целим. Ако искаме ескалация на напрежението между двете страни, то тогава наистина би следвало да извикаме иранския посланик и да отправим протест срещу иранските изказвания, както това предлагаха някои. Но ако искаме деескалация, то разговор между външните министри е една от възможните опции, като естествено това няма да промени иранската позиция. Но създава канал, канал за комуникация, нещо, което правят и редица други държави, включително Турция, Кипър като председател на Съвета за европейски съюз и така нататък.
На въпрос на какво се дължи ожесточението с което се критикува външната политика на правителството, Любомир Кючуков коментира, че това е част от гледна точка на вътрешно политическото противопоставяне.
"Тук изникват няколко въпроса. Първият е има ли България ангажимент към тази война? Отговорът е еднозначно е "не". Нито към НАТО, защото това не е операция на НАТО, нито към Съединените щати, защото това е военна операция на САЩ, но тя излиза извън обхвата на споразумението от 2006 година, което се цитира. Тоест тук става дума за конкретно национално решение, което можеше да бъде взето само от парламента. Между другото, през февруари това изискване беше заобиколено с една откровена неистина, използвам мека формулировка, че става дума за учения. А такива учения нямаше нито по линия на НАТО, нито двустранно българо-американски", споделя още той.
И допълва: "Стигаме до втория въпрос, който е ключов за дебата. Можеше ли България да откаже? Теоретично да. Но, няма за съжаление, за огромно съжаление българско правителство, което би го направило, защото тук прагматизмът изцяло измества принципите. При това с пълното съзнание, че става дума за логистична подкрепа на война, която противоречи на всички принципи на международното право, както вече стана дума, но под натиска на силата, която между другото, господства над правото в международните отношения напоследък, и също така необходимост да се осигури глъдка въздух за "Лукойл", очевидно беше взето това решение, казвам в парламента. За да се отхвърли подобно решение е необходима много силна политическа и обществена консолидация на нацията, ако изключим "Възраждане", които от самото начало имаха ясна позиция по въпроса, нито една друга политическа формация, не се е изказвала по принцип против приемането на самолетите".
Според него това е големият въпрос: "След като всички сме съгласни, всички парламентарни политически формации с изключение на "Възраждане" са "за" това, защо се разгърна този дебат. Нещо повече, през февруари всички партии или директно подкрепиха подобно разполагане, или просто не взеха позиция. Иначе казано тук дебатът отново не е за политика. Става въпрос за конюктура. Особено интересен тук интересното прозвучава аргумента, че липсва достатъчно информация по въпроса. От страна на същите формации, които преди три месеца не възразиха против скриването на американската нота, защото това беше ситуацията и откровено невярното основание за провеждане на учение".
"Ако трябва да обощим, България не можа да избяга от общия контест на европейската безпринципност. Поради отсъствието на общоевропейски позиции по войната в Иран, за които вече стана дума, държавите членки са оставени да отговарят на американския натиск в двустранен порядък, където Съединените щати винаги имат многократно превишаващи политически ресурси за натиск и не само политически, а и икономически. Само Испания отказа подобна подкрепа, Италия и Обединеното кралство ограничиха подкрепата си до логистиката, впрочем точно това, което прави и България, останалите приеха", коментира още проф. Любомир Кючуков.
