Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

За ефекта от поскъпване на петрола върху цените в България анализ направи Любомир Дацов, бивш зам.-министър на финансите. Анализът е подчинен на  ценовия модел "разходи–продукция“ на базата на таблиците "Ресурси–Използване“ на НСИ за 2018–2022 г. (база 2022 г.)

В разпространена от Фискалния съвет информация, Дацов засяга няколко основни извода по темата:

• Умерен общ ефект. Поскъпване на суровия нефт и природния газ с 10% повишава потребителските цени с 0,53% до 0,89% при пълно прехвърляне на разходите. Еластичността е около 0,05–0,09.

• Горивата определят горната граница. Ако цените на рафинираните нефтопродукти следват световните (сценарий B), прекият ефект върху домакинствата нараства от 0,12% на 0,42%.

•  Косвеният ефект е съществен. Около 0,40%–0,47% от поскъпването идва през веригите на доставки: транспорт, енергия, храни и строителни материали.

• Най-уязвими са енергоемките отрасли. Цимент, стъкло и други неметални минерални продукти, химия и сухопътен транспорт поскъпват с 2–3% при 10% шок.

• Износът е по-чувствителен от вътрешното търсене. Експортните цени растат с 1,12%–1,48% заради високия дял на горивата и химията в износа.

Данни и метод

Използвани са таблиците "Ресурси“ и "Използване“ по цени на купувач за 85 продукта. От тях е построена симетрична таблица продукт × продукт при предположение за технология на дейността (модел B на Евростат). Вносът е отделен от местното производство с допускане за пропорционалност. В ценовия модел на Леонтиев цената на суровия нефт и газ (КПИД 06) е екзогенна световна цена, а останалите цени се изменят пропорционално на разходите си:

Δp′ = Δp_ex′·A_ex·(I − A_d)⁻¹.

Сценарий A: поскъпват само суровият нефт и газът; цените на местните горива се определят от разходите на рафинерията. Сценарий B: и цените на рафинираните нефтопродукти (местни и внос) нарастват с 10%, т.е. следват импортния паритет.

Секторни ефекти

Ефектът върху потребителските цени е по-голям от този върху инвестиционните и правителствените цени. Причината е, че домакинствата купуват пряко горива и отоплителна енергия, докато правителственото потребление е съставено главно от услуги с висок дял на труда. Цените на производител нарастват с 0,64%–0,81%, като шокът е концентриран в малък брой отрасли. / виж галерия/

Най-силно засегнати са производството на неметални минерални продукти (3,1%) и химията (3,1%), където природният газ е основна суровина и енергиен източник. Следва транспортът: сухопътен (2,7%), воден и въздушен (около 1,9%). При тях разликата между сценариите е голяма, защото горивата са основен разход. Цените на електро- и топлоенергията растат с около 1,7%.

При някои отрасли преобладава косвеният ефект. При водоснабдяването и въглищата прекият ефект е под 0,3%, но общият надхвърля 1,2% заради поскъпването на електроенергията и транспорта. Хранителните продукти поскъпват с 0,7%–0,8%, почти изцяло косвено.

Сценарий B дава стабилни резултати (0,7–0,9%), като спадът през 2020 г. отразява ниската цена и потреблението на горива по време на пандемията. В сценарий A ефектът спада през 2021–2022 г., защото делът на суровината в разходите на рафинерията пада от около 80% на 29–45%. Това вероятно отразява преработка на ишлеме, при която суровината не е собственост на рафинерията. Тъй като цените на горивата на практика следват световните, сценарий B е по-добрата оценка.

Ограничения

•  Моделът показва първичния ефект при пълно прехвърляне на разходите и постоянни маржове. Не включва вторични ефекти чрез заплати и очаквания, нито заместване между суровините.

•  Продукт 06 обединява суров нефт и природен газ. Ако газът не поскъпне, ефектът за енергетиката, химията и цимента е надценен.

•  Таблицата е по цени на купувач. Фиксираните акцизи върху горивата водят до известно надценяване на прекия ефект за домакинствата.

• Цените на останалия внос се приемат за непроменени, което подценява ефекта, тъй като петролът оскъпява и вноса.

Заключение

Поскъпване на петрола с 10% би повишило потребителските цени в България с около 0,5–0,9%, като по-реалистичната оценка е близо до горната граница. Шокът засяга най-силно транспорта, химията, производството на строителни материали и енергетиката, а косвено – и храните. Тъй като моделът е линеен, при 30% поскъпване ефектът би бил около три пъти по-голям (1,6–2,7%).