Септември в България не е просто месец. Няма световна криза, инфлация или неолиберал, които да имат защита срещу ината на българина, решил да опече три чувала с пипер на тротоара пред блока, облечен по потник и джапанки. Така започва постът на икономиста Любослав Костов, посветен на Съединението.

ФОКУС публикува останалата част без редакторска намеса:

Всякакви бакалски сметки на анализатори за цените капитулират пред триумфалното завръщане от провинцията в неделя вечер с торби, пълни с домати с размера на волан, сирене и домашна лютеница, направена по секретна рецепта. Не го казвам с насмешка. Винаги съм си мислел, че истинският ни щит срещу геополитическите бури не са напудрените презентации в затворените офиси под климатика, а фактът, че докато експертите вещаят колапс, баба ти тайно затваря 45 буркана с компот от праскови под лозата на инат, за да има "за децата в София“.

Цялата тази житейска комедия, в която на пръв поглед се смеем на котела в двора и вечното неделно пренасяне на зарзават, всъщност е една от най-симпатичните ни и неразрушими институции. Тези наши вековни, леко абсурдни навици имат особен чар. Те са живият ни родов корен, който ни пази чисти, заземени и солидарни тогава, когато системата наоколо започне да боксува. Така оцеляваме напук на всякакви фискални дефицити, просто защото помним вкуса на истинската земя и споделения хляб.

Днес е 6 септември - Денят на Съединението. Преди 141 години нашите предци са притежавали същия този корав инат, с който от нулата съединиха една разкъсана Родина. Истинското единение не се случва по административен устав, а тогава, когато имаме характер да намерим пътя обратно един към друг през калта на ежедневното ни разделение. Съединението прави силата! Честит празник!