Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Правителството готви нови промени в Кодекса на труда, с които да въведе форми на заетост, каквито в момента не съществуват в българското законодателство. Идеите са заложени в законодателната програма на Министерския съвет за втората половина на 2026 г. и са част от управленската програма на "Прогресивна България“ с обявена цел "осигуряване на гъвкавост и сигурност на пазара на труда“. Сред предложенията са един служител да може да бъде споделян между няколко работодатели, една длъжност да се изпълнява от двама или повече души, както и въвеждането на ясни правила за работата през дигитални платформи. Как обаче ще изглежда това на практика и кой ще се окаже шефът, когато един човек има повече от един работодател?

ФОКУС ви представя трите големи предложения, които вече знаем, но тепърва се обсъждат и дано не станат факт.

1. Един щат, двама души 

Това е т.нар. job sharing, На пръв поглед звучи почти безобидно: двама души на непълно работно време си поделят една длъжност и отговорностите по нея.

За мен лично това е шокиращо. Опитвам се да разсъждавам, но не откривам логика в идеята.

Представете си:

–  единият отсъства;

–  другият напуска;

–  има грешка – кой носи отговорност;

–  длъжността е материалноотговорна;

–  единият иска отпуск през август, другият — също;  –

–  двамата имат различна скорост и качество на работа.

Тоест една длъжност, която досега има един човек, една отговорност и един трудов договор, изведнъж се превръща в нещо като… трудова кооперация. Безумие, което можеш да опишеш така "От два стола, та на земята“. Разбира се, това не е аргумент срещу модела — той съществува в други държави. Но българската нормативна среда щ отговори на куп съвсем практични въпроси.

2. Един служител, е трябва даняколко работодатели 

Идеята, описана от HR специалиста е един човек да изпълнява една и съща позиция за повече от един работодател, като работодателите координират графика, задачите и работното време.

На теория звучи прекрасно.

Представи си например малка фирма, която няма нужда от счетоводител на пълен работен ден. Още две малки фирми също нямат. Вместо всеки да наема човек поотделно, трите "споделят“ един специалист.

Само че... Кой е шефът? Това е първият въпрос, който бих задала.

Ако в 10:00 ч. работодател номер 1 казва: "Това трябва да е готово днес. Работодател номер 2  казва: "Не, първо моето“, а третият – има спешна проверка от контролиращи органи, които изискват присъствие на шефа… Кой определя приоритета?

Много смешно и много притеснително за "нещастника“, "героят“ с трима "господари“:

–  Кой одобрява отпуска?

–  Кой носи отговорност при трудова злополука?

–  Как се изчислява извънредният труд?

–  Ако единият работодател прекрати участието си, какво става с договора?

–  Как се пази търговската тайна между конкуренти?

–  Кой плаща за квалификацията на служителя?

–  И най-веселото — кой пише годишната оценка за представянето му?

3. Работа през платформи 

Това всъщност е най-малко "абсурдната“ от трите идеи. Тук България трябва да реагира на реалност, която отдавна съществува: хора работят чрез приложения и дигитални платформи, а законодателството често изостава.

Това засяга куриери, доставчици и други работещи, които получават задачи през приложение или онлайн платформа.

Целта е да има ясни правила и да не се допуска хора да работят фактически като служители, но формално да остават извън нормалната трудовоправна защита. Темата е и европейска — тя не е просто хрумване на българските управляващи. Само че си знаем, че ние си побългаряваме всичко, защото работим в други реалности.

Ще си призная честно – аз на два, а камо ли на три стана няма да се навия да работя.