07:43 / 19.07.2025
7002
Нека не смятаме, че носенето на очила за далекогледство и късогледство или нуждата от очила за близо на определена възраст са заболявания. Това са физиологични процеси, зависещи от формата, дължината и притегалната сила на окото. Това каза доц. д-р Анета Мишева, очен лекар.
"Много често пациентите казват, че имат заболяване – ами аз имам късогледство, или примерно над 40-годишен пациент се оплаква, че не вижда наблизо, но това не са болести, а възрастови промени на окото. За заболявания говорим, когато настъпват анатомични промени било в зрителния нерв, било в ретината, било в самата леща, която почва да променя плътността си. Това са болести, които изискват особено лечение, но също не би трябвало да се приемат от пациента като нещо много страшно. А най-често срещаните заболявания при над 40-годишна възраст, при които последиците са много сериозни, са съдовите заболявания на окото – те са свързани и със съдовите заболявания на целия организъм, при тях клиниката и оплакванията обикновено настъпват рязко и тогава пациентът веднага се обръща за помощ към лекаря", каза специалистът пред zdrave.to.
"Специално внимание тук трябва да се обърне на диабетиците, особено при диабет с над 10 години давност, при които започват промени в очните дъна от периферията. Когато диабетикът отиде за смяна на очила, трябва да му се разширяват зениците, за да се установят началните промени от диабета. При начални промени в очните дъна ние имаме възможност да ги повлияем и по този начин да предотвратим или да забавим увреждането на зрението във времето. Ако не се разширят, се оглежда само централната част, зеницата все пак ограничава нашето зрително поле, и затова виждаме само центъра. С времето тези промени прогресират и обхващат и центъра на окото и тогава вече нашите терапевтични възможности са силно ограничени да върнем зрението. Така че по отношение на заболяванията има специфика и пациентите трябва да се съобразяват с основното си заболяване, а не да чакат да получат някакви оплаквания", допълни специалистът.
"Най-сериозните очни заболявания, водещи до загуба на зрение, обикновено протичат без всякаква болка, а болката е един много хубав симптом, който ни кара да отидем на лекар. Когато няма болка, се успокояваме, че сме добре. Но при очите като чифтен орган, ако едното око почва да губи зрение, другото око компенсира тази загуба и човек не знае, че едното е по-слабо зрящо, за да отиде на преглед и да се потърси причината. Затова препоръчвам през определено време, гледайки телевизия, човек да затвори едното око, след това – другото, и така да сравни двете очи и да прецени как вижда. Защото липсата на болка може да доведе до по-късен преглед от очен лекар и оттам до по-ограничени възможности за връщане на зрението", категорична бе тя.
