Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Екстремните горещини и продължителните засушавания вече оказват все по-сериозно влияние върху земеделието в България, а последиците от тях могат да се усетят и в цените на храните. Това коментира Кристиян Панайотов от "Климатека" в "Утрото на Фокус" на Радио ФОКУС.

По думите му през последните две десетилетия се наблюдава значително увеличаване на годините с екстремен топлинен стрес в Дунавската равнина. Особено уязвими са районите в Северозападна България, включително около Видин и Монтана.

"Постоянно става по-топло. Средните месечни температури се повишават, летата стават по-топли, а зимите също се затоплят. Това е новата реалност", посочи Панайотов.

Според Панайотов напояването ще става все по-важно за българското земеделие. Въпреки това страната изостава по отношение на поливното земеделие и инфраструктурата за напояване.

"Вече виждаме, че няма как да разчитаме само на сезонните дъждове", коментира той.

По-ниските добиви от своя страна могат да доведат до поскъпване на храните. Именно затова експертът определя жегата като "невидим инфлационен фактор" - климатичният стрес намалява произведеното количество храна и увеличава натиска върху цените.

Сред възможните мерки са по-доброто управление на почвите, възстановяването на органичната материя, напояването и използването на сортове, по-устойчиви на суша и високи температури.

Панайотов препоръчва и промени в структурата на отглежданите култури. При очаквани по-горещи лета може да се увеличи делът на зимните култури, а използването на устойчиви хибридни сортове да бъде тествано и съобразено с условията в България. Необходима е и по-добра организация на държавно ниво", допълни Панайотов.

Според него Министерството на земеделието и храните, регионалните власти и общините трябва да работят по обща стратегия за адаптация на земеделието към климатичните промени.

Високите температури представляват сериозен риск не само за реколтата, но и за хората, които работят на открито.

"Да се избягва работата в най-горещите часове на деня, да се осигуряват достатъчно течности и възможности за охлаждане и почивка. Най-добрият съвет е около часовете между 11 на обяд и 4–5 следобед да не се излиза навън, защото тогава слънцето е много силно и топлината е най-опасна", препоръча Панайотов.