Красотата на българските носии (най-вече на женските и празничните) спира дъха. Тяхната пищност, съчетанието на блясъка на сърмата и пайетите с пъстротата на шевиците, наслагването на десени, невестинските украси, приличащи на пъстри ореоли – детайлите могат да се разглеждат с часове.

Носиите са играели и ролята на паспорт. Дрехите са говорели за социалния статус на жената – дали е момиче, мома или омъжена, вдовица, също от кой край на България е, от по-богато или бедно семейство. Шопът не е имало как да бъде объркан с родопчанина.

През 30-те и 40-те години на XX век българската шевица от фолклорния костюм навлиза триумфално в градската дамска мода. Снимките са запечатали тази тенденция – жените в царското семейство, светските дами, учителки и гимназистки, са облечени с рокли с красиво стилизирани шевици, разказват от Държавна агенция "Архиви“ 

Зимните месеци са маскарадно време. По селата са вървели кукери, бабугери, джамалари. В градовете маскените балове и шествия са били много популярни.

От Нова година до Сирни Заговезни маскирани дружини са обикаляли българските земи. Кукери, кукове, бабугери, сурати, дракуси, джамалари – маскираните персонажи имат най-различни названия. В традиционния фолклор те задължително са мъже – ергени или семейни. Задачата им е да изгонят "злото“, да осигурят плодородието. Във вярванията те идват от "отвъдното“, затова и не говорят, не пеят, а само дрънчат със звънци, някои тежки и по 20 килограма.

Гледката на кукери с невъобразимите им маски, които подскачат в синхрон, звукът на чановете им – това е преживяване, което отключва спомените на кръвта и не се забравя.