10:27 / 03.08.2026
283
Министерският съвет внесе в Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, с който се въвеждат специални правила за защита срещу т.нар. "дела шамари" (SLAPP) - съдебни производства, които вместо да защитават реално нарушени права, се използват за оказване на натиск върху журналисти, медии, неправителствени организации, правозащитници и други лица заради тяхното участие в обществен дебат, показва справка на ФОКУС в сайта на парламента - законопроектът е внесен в последния работен ден на депутатите преди лятната ваканция.
Какво предвижа той?
Законопроектът въвежда в българското законодателство изискванията на европейска директива, като предвижда новите правила да се прилагат не само при трансгранични, но и при изцяло вътрешни производства. С проекта се създава специално производство по граждански и търговски дела, заведени срещу лица заради тяхното публично участие по въпроси от обществен интерес.
Под "публично участие" законопроектът разбира упражняването на правото на свобода на изразяване, свободата на информация, свободата на изкуствата и науката, както и свободата на събранията и сдруженията по теми от обществено значение.
Една от основните промени предвижда ответникът да може още в началото на делото да поиска съдът да прецени дали предявеният срещу него иск е очевидно неоснователен. Ако съдът приеме, че искането е основателно и ищецът не успее да обоснове достатъчно претенцията си, искът ще бъде отхвърлен, без производството да продължи по общия ред.
Законопроектът определя и критерии, по които съдът да преценява дали едно производство има за цел защита на нарушени права или основната му цел е да възпрепятства, ограничи или санкционира ответника заради неговото публично участие. Сред тези критерии са неравнопоставеността между страните, прекомерният размер на иска, воденето на множество сходни производства, упражняването на икономически или политически натиск, злоупотребата с процесуални права и други действия, насочени срещу свободата на изразяване по въпроси от обществен интерес.
Предвижда се още по искане на ответника съдът да може да допуска доказателства, представени от неправителствени организации и професионални сдружения, да обезпечава бъдещите съдебни разноски на ответника и да предприема други мерки за своевременно разглеждане на делото.
С промените се предлага и ограничение при налагането на обезпечителни мерки. По дела, образувани заради публичното участие на ответника, обезпечение на иска няма да се допуска, ако той не е подкрепен с убедителни писмени доказателства.
Ако съдът установи, че производството е било заведено заради публичното участие на ответника, това ще бъде изрично отбелязвано в съдебното решение. Влезлите в сила решения ще се публикуват на интернет страницата на съда и в Единния портал за електронно правосъдие, като данните за ищеца ще бъдат достъпни за срок от 10 години.
Законопроектът предвижда още възможност адвокатите да оказват безплатна правна помощ на ответници по такива производства, както и задължение Висшият съдебен съвет да публикува ежегодна статистика за делата, по които са приложени новите правила.
В мотивите към законопроекта се посочва, че целта е да бъдат защитени свободата на изразяване и общественият дебат, като се ограничат съдебните производства, използвани като средство за сплашване и натиск върху журналисти, медии, защитници на правата на човека, представители на граждански организации и други лица, които изразяват мнение по въпроси от обществен интерес. Очакванията са новите правила да доведат до по-бързо отхвърляне на явно неоснователни искове, да намалят броя на подобни производства и да осигурят по-ефективна процесуална защита на лицата, ангажирани с публично участие.
