Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

Депутатът от "Възраждане" Петър Петров е поискал от министър-председателя заверено копие от пълния протокол от срещата му с турския президент Реджеп Тайип Ердоган на 6 юли 2026 г. в Анкара, както и докладите и документите, свързани с разговорите. Това съобщи самият той в кулоарите на парламента, предаде репортер на ФОКУС. 

Петров е настоял да получи информация и дали са обсъждани участието на турски компании в изграждането и експлоатацията на автомагистрала "Черно море", други инфраструктурни проекти и евентуална връзка с договора между "Булгаргаз“ и "Боташ“. Депутатът заяви, че вместо от органа, който е сезирал, е получил отговор от началника на кабинета "Радев" Николай Копринков. 

"Не получих и протокола от проведената среща. Със сигурност има такъв протокол - знае се какво е говорено и евентуално договорено с турската страна. За съжаление, това, което получих, беше един официален отговор от орган, който аз не съм сезирал. Съгласно правата и правомощията, които имаме по Конституция, не съм удовлетворен от това, което съм поискал като документация", каза Петров и допълни: 

"В отговора ме убеждават, че всъщност не е имало никакви преговори, които да засягат публично-частно партньорство за автомагистрала "Черно море". 

Припомняме, че пред две седмици премиерът Радев заяви в рамките на парламентарен контрол, че "по абсолютно никакъв начин при срещата им с президента Ердоган и при срещата им в България с турския министър на транспорта думата "магистрала" и думата "Черно море" не са споменавани". Тогава той заяви, че Турция е преговаряла с кабинета "Желязков" за концесия на АМ "Черно море". 

Публикуваме целия отговор на Николай Копринков към Петър Петров: 

Във връзка с исканата от Вас информация относно проведените срещи на министър-председателя на Република България с президента на Република Турция Реджеп Тайип Ердоган и с министъра на транспорта и инфраструктурата на Република Турция Абдулкадир Уралоглу, Ви информирам следното:

По време на посочените срещи не е обсъждано предоставянето на концесия или друга форма на публично-частно партньорство за автомагистрала "Черно море“. Не са обсъждани и въпроси, свързани с участието на турски дружества в проектирането, финансирането, изграждането или експлоатацията на автомагистралата.

Това обстоятелство беше изрично посочено и от министър-председателя Румен Радев в рамките на парламентарния блицконтрол на 4 септември 2026 г., когато той заяви, че темата за автомагистрала "Черно море“ не е била предмет на разговор нито при срещата му с президента на Република Турция, нито при проведената в България среща с турския министър на транспорта и инфраструктурата.

Относно информацията за водени разговори с турската страна по проекта следва да се направи разграничение между посочените срещи и действия, предприети в предходен период. По наличната информация представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството са били командировани в Република Турция, където са били обсъждани конкретни параметри, свързани с възможността за концесиониране на автомагистрала "Черно море“. Тези разговори са проведени в рамките на мандата на предходно правителство и не представляват договореност или ангажимент, поет от настоящия Министерски съвет.

Същевременно правителството разглежда публично-частното партньорство, включително концесионния модел, като възможен механизъм за реализацията на значими инфраструктурни проекти, сред които и автомагистрала "Черно море“. Както министър-председателят посочи пред Народното събрание, при прилагането на такъв модел изборът на частен партньор следва да бъде извършен чрез свободна, открита и конкурентна процедура при най-благоприятни за държавата условия.

В този смисъл в рамките на посочените срещи не е поеман ангажимент за предоставяне на концесия за автомагистрала "Черно море“ на турската страна, нито е договаряно участие на конкретни турски дружества в проектирането, финансирането, изграждането или експлоатацията на автомагистралата, не са обсъждани условия, свързващи такива инфраструктурни проекти с изменението или замразяването на договора между "Булгаргаз“ и "Боташ“.