Конституцията не ограничава и не лимитира първото заседание на Народното събрание, на което се избира председател, всичко зависи от съгласието и разума на народните представители. Затова и сме в хипотезата за седми път да се провежда първото парламентарно заседание. Това каза конституционалистът доц. Христо Орманджиев в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“.

"Народно събрание не може да осъществява законодателните си правомощия, както и контролните такива, предписани му по Конституция, ако няма избран председател. Именно там е проблемът, че то не може да заработи реално. С избора на председател се отключва и цялостната дейност Народното събрание, включително законодателна, контролна, оттам формиране на избор на заместник-председатели на Народното събрание, и разбира се вече формиране състава на комисиите, на броя и техния състав, и същинската законодателна дейност, която всъщност не може да тръгне поради тази причина, че няма председател“, посочи той и добави, че трябва да има нормативно основание за съществуването на парламентарните групи. И това нормативно основание е именно Правилникът за организация и дейност на Народното събрание, който се приема след избора на председател на парламента.  

До голяма степен боксуването на избора на председател се предопределя и от промените в Конституцията, които поставят председателя на парламента като първи потенциален кандидат за служебен министър-председател в Домовата книга, а не толкова на човек, който ще е ръководи дейността на Народно събрание като пръв между равни.

"Изборът на председател на Народното събрание касае цялостното управление на страната и много, много хора, така че аз смятам, че все пак разумът би следвало да надделее. А този разум е да има разговор и между народните представители и тези разговори да са ползотворни, а не да не се стига до някакъв резултат,“ допълни конституционалистът доц. Христо Орманджиев.