Интервю на Plovdiv24.bg по актуални политически теми с доц. Христо Паунов -  преподавател по Конституционно право в Юридическия факултет на Пловдивския университет и Юридическия факултет на УНСС.

- Доц. Паунов, в момента тече процедура за разговори на президента Илияна Йотова с лицата от "домовата книга" за служебен премиер. Вече има няколко отказа. Какво се случва, ако всички откажат да станат служебен премиер?

- Има две тези, които се споделят в публичното пространство. Едната теза е, че, ако всички от "домовата книга" откажат, то тогава президентът трябва да насрочи избори, а правителството в оставка ще продължи да управлява, то ще прави и изборите и ще работи докато новоизбрания парламент не избере ново редовно правителство. Това се обяснява с принципа за непрекъсваемост на работата на изпълнителната власт, който е заложен в Конституцията.

Втората теза е, че това е въпрос, който трябва да бъде тълкуван от Конституционния съд, тъй като конституционният текст "назначава служебно правителство и насрочва нови избори в двумесечен срок" предполага и двете действия да се извършат. Тоест - тези действия са свързани и, ако не се извърши първото, няма как да се извърши второто. Но тази трактовка пък би довела до невъзможност за провеждане на предсрочни избори, ако няма назначено служебно правителство.

- Ако президентът определи за служебен премиер премиерът в оставка Росен Желязков, правителството в същия състав ли ще бъде или може да има промени?

- Премиерът в оставка Росен Желязков не е в списъка с лицата от т. нар. "домова книга", няма как той да бъде определен като служебен министър-председател. Правителството в оставка автоматично ще продължи да управлява, ако се стигне до хипотезата никой от "домовата книга" да не се съгласи - ако се възприеме тази теза от държавния глава.

- Може ли да предполагаме, че има някаква негласна договорка на лицата от "домовата книга" да откажат поемането на позицията, за да може премиерът в оставка да продължи да управлява държавата? 

- Този въпрос има по-скоро политически, отколкото юридически измерения. Добре би било представителите на медиите да задават този въпрос на всички отказали се. 

Да не забравяме, че всичко е в ръцете на президента - той в момента прилага всички процедури, предвидени в чл. 99, ал. 5 от Конституцията. Държавният глава налага темпото на разговорите с потенциалните служебни премиери и консултациите с парламентарните групи. Той трябва да прилага Конституцията, съобразявайки се с всички юридически и политически аспекти на въпроса.

- Кога ще са изборите, според вас?

- Както прогнозирах - изборите отиват към 19 април. Ако Йотова се позабави малко, може и на 26 април, но тогава сигурно ще търпи критики, ако го направи. 

Сега на спокойствие ще си проведе разговорите с кандидат премиерите от домовата книга. После трябва да направи и консултации с парламентарните групи и тогава ще избере кой да определи като служебен министър-председател. 

- Илияна Йотова има ли право да се кандидатира за президент, след като е била два мандата вицепрезидент, а сега една година ще е президент? 

-  Илияна Йотова има право да се кандидатира за президент, защото това са две отделни длъжности. Тя е била два мандата без 1 година вицепрезидент.  Довършването на мандата на подалия оставка президент Румен Радев е израз на т. нар. политическа резервна функция, която има вицепрезидента, заложена в Конституцията - чл. 97, ал. 3. Спокойно може да се кандидатира за длъжността президент.