За Гергьовден говорят "ангелите в небето" – хората, които се качват на военния самолет "Спартан", за да спасяват животи. 

Всички са налице и в готовност за новата си задача. С прецизен план за действие. Командир на екипажа на военния "Спартан" е капитан Йордан Димитров. С над 800 летателни часа зад гърба си.

"На първи май правя 15 години в 16-а авиабаза. Това ми е първото разпределение след военните училища. И преди това имам още 5 години в тях. Не ми е било най-детската съкровена мечта. Може би на по-късен етап осъзнах това нещо. Може би в 10-12 клас. Имаше едно интервю с пилот на изтребител, който разказваше за тази професия и аз наистина останах впечатлен. В рода си нямам никой, свързан с авиацията. Първият полет не може да се опише - това трябва да се изживее. Най-хубавото е, че аз даже нямах шофьорска книжка", заяви Димитров.

Така, още при първия полет във военното училище в Долна Митрополия през 2007 година осъзнал, че авиацията ще бъде неговото призвание.

"Емоцията да гледаш на нещата от високо е неописуема. Да имаш контрол над тази изключителна мощ, не може да се опише. Трябва да бъде изживяно. Не е като да пътуваш в пътнически самолет. Ти управляваш тази техника, носиш отговорност за себе си, за екипажа, за хората, които возиш. В зависимост от мисията, която изпълняваш, отговорността нараства още повече", обясни капитанът.

Той си спомни как е превозил пострадало дете на плаж в Бургаско с военния "Спартан" - до "Пирогов".

"Никога няма да забравя. Първият ми полет за аварийно-спасително осигуряване, така наречената медицинска евакуация, миналата година август месец, пострада едно дете на плажа в Несебър. Веднага беше задействан дежурният екипаж, на който аз бях командир за първи път с втори пилот. Смея да твърдя, че полета изпълняхме безупречно. На връщане от Бургас към София имаше проблеми с метеорологичната обстановка. Времето беше изключително лошо", спомня си той.

Няколко месеца по-късно капитан Димитров получил и най-голямата награда за мисията до Бургас.

"Няколко месеца след това получихме в базата писмо от "Пирогов", че малкият пациент е изписан за домашно лечение. Тогава емоцията, която изпитах вътрешно, наистина бе най-великото нещо в професионалната ми кариера. Преди месец-два получихме благодарствено писмо и от близките на едно дете, което закарахме в Германия за чернодробна трансплантация. Има едно изречение, вътре в писмото, където близките наричат екипажа ангели в небето. Това изпълва със смисъл нашата дейност", спомни си военният пилот.

Мисиите за капитан Димитров никога не приключват с кацането обратно в София. Напротив. Приземяването дава полет на самооценката и критичността – какво повече е можело да бъде направено.

"Старая се да няма емоция в кабината или поне да бъде минимизирана. Доколкото е възможно. След приключване на самата мисия си правя самооценка за себе си. Но най-емоционалните мисии за мен са превоза на деца, основно медицинските евакуации. Може би фактът, че съм баща на две малки деца, допринася за това нещо. Но наистина искам в кабината да бъдем истински професионалисти", заяви Димитров в ефира на NOVA.

Често далеч от операционната и без бяла престилка, но все така отдадена на каузата – да помага и спасява - лейтенант Мария Якова вече дванайсет години се бори за живота на пациентите. Тя е лекар в клиниката по чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология към Военномедицинска академия. И част от екипите, които помагат при реализирането на донорски ситуации.

"Аз като цяло съм малко по-екстремно настроен човек. За мен беше мечта да се включа в няколко от тези спасителни операции. Беше вълнуващо, не мога да отрека. Летели сме с военните при лоши метеорологични условия, с аварийно излитане... но се справяме винаги. Работим като една доста добре смазана машина!", заяви д-р Якова.

Помни всяка трансплантация, в която е участвала. И преди всичко - вълнението от първата.

Тя била на 14-годишно момче и продължила 12 часа.

Хирург по професия и приключенец по душа. Д-р Якова доказва с практиката си, че лекарската професия може да върви ръка за ръка с екстремните ситуации. Зад гърба си има две мисии в Босна и Херцеговина.

Била е и на 14 хиляди километра от България. Д-р Якова практикувала сред ледници и пингвини. След първата си мисия до Антарктида, последвала и втора като единствен лекар на борда на научно-изледователски кораб.

А необходимостта от оказване на медицинска помощ на ледения континент не закъсняла - оказала помощ при евакуация на пострадал.

Независимо на колко километра разстояние ще бъде следващата им мисия – д-р Якова и капитан Димитров знаят, че непостижими цели няма, когато носиш храбростта в себе си. Трябва им само точен план за действие. За да полетят. И да покажат какво е храбростта.