Рекордната избирателна активност в Унгария - близо 80% - нанесе "звучен шамар" на управляващите в страната и доведе до края на 16-годишното управление на унгарския премиер Виктор Орбан. Тази активност е сред най-високите нива в съвременната история на страната.

Изборите са в основата на демокрацията - свободата да решиш кой да взема решенията за твоята държава. Високата избирателна активност може да се разглежда не само като израз на гражданско недоволство от политическата безотговорност, но и като показател за обществена ангажираност - когато хората възприемат вота не просто като право, а като отговорност.

Вотът в Унгария даде ясен урок - колко значим и определящ може да бъде всеки глас.

За България предстоят поредни предсрочни парламентарни избори само след дни - на 19 април. Дали поради недоверие към институциите, липса на надежда за промяна или просто апатия, избирателната активност в България остава сравнително ниска - през последните години на парламентарни избори не повече от половината имащи право на глас отиват до урните. Разликата между двете страни не е толкова в политическия модел, колкото в отношението на гражданите  към изборния процес.

"Няма смисъл да гласувам, всички са едни и същи", "Какво може да промени моят глас?" - това са реплики, които почти всеки е чувал от близки или приятели. Те отразяват широко разпространено усещане, че гласуването е формален акт с ограничено влияние, което води до отдръпване на значителна част от обществото.

Унгарският пример обаче показва, че дори в условия на политическо напрежение и силна поляризация е възможно да се постигне висока степен на участие. И в двете страни общественото недоволство излезе на улицата. Въпросът обаче остава отворен: ще последва ли България този пример, или ще остане в рамките на традиционно ниската избирателна активност.