Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

При цените на жилищата през последните години все повече хора избират да инвестират в имоти "на зелено". Да, рискът е по-голям, чакането е по-дълго, но и цената на квадратен метър обикновено е значително по-изгодна в сравнение с вече завършените жилища.

Представете си, че сте сред тези купувачи и при всяка възможност минавате покрай строежа, за да проследите напредъка на бъдещия си дом. Един ден оградата е затворена и работници няма. След седмица картината е същата. Минава още време, а на обекта не се забелязва никаква дейност. Притесненията започват да се прокрадват, а въпросите стават все повече – временно ли е спирането на строителството или има реален проблем?

ФОКУС провери какво предвижда законът, кога липсата на строителна дейност трябва да буди тревога и какви стъпки могат да предприемат купувачите, ако се съмняват, че строежът е спрян или изоставен.

В София и в другите големи градове има доста обекти, които външно изглеждат замразени, а всъщност чакат финансиране, доставки или административни процедури. Ако обаче такъв ритъм се запази година-две, вече се възприема за сериозен предупредителен сигнал, особено ако няма видим напредък между посещенията.

Още в началото обаче е важно едно уточнение – в българското законодателство няма официална дефиниция на понятието "изоставен строеж", когато говорим за жилищни сгради в процес на изграждане. Това е по-скоро разговорен термин. Законът работи с понятия като спряно строителство, незаконен строеж, загуба на действие на разрешението за строеж и др.

Кога трябва да започнем да се притесняваме? Не всяко временно спиране е повод за паника. 

В строителството е нормално да има периоди без видима дейност:

– чакане на материали;

– промени по проекта;

– административни процедури;

– проблеми с подизпълнители;

– сезонни фактори.

Дори на добре финансирани обекти може да няма работници в продължение на седмици.

По-сериозен сигнал е когато:

– няма никаква дейност в продължение на няколко месеца;

– строителната техника е изнесена;

– информационната табела е премахната;

– офисът на инвеститора е затворен;

– инвеститорът и строителят не отговарят на телефоните си;

– започват оплаквания от други купувачи.

Единично посещение на обекта обаче рядко е достатъчно, за да се направи извод за реалното състояние на строежа, пише ФОКУС.

Законови срокове има. Разрешението за строеж губи правно действие, ако:  

– в рамките на 3 години от влизането му в сила не е започнало строителството;

– в рамките на 5 години от започване на строителството не е достигнат етап "груб строеж" (включително покрив);

– за някои инфраструктурни обекти срокът е 10 години.

Това не означава, че всеки строеж без работници е изоставен, а че законът все пак поставя крайни времеви граници.

Какво трябва да направи купувачът първо? Преди адвокатите и институциите има няколко разумни стъпки:  

1. Проверка на договора

Много предварителни договори съдържат:

– срок за завършване;

– срок за получаване на Акт 14;

– срок за получаване на Акт 15;

– срок за Акт 16;

– неустойки при забавяне.

Точно тези клаузи определят кога инвеститорът вече е в нарушение.

2. Контакт с инвеститора

Първо се търси официално обяснение. Добре е комуникацията да е писмена:

– имейл;

– препоръчано писмо;

– нотариална покана при по-сериозни случаи.

ВАЖНО!!! Телефонните разговори трудно се доказват по-късно.

3. Разговор с други купувачи

Често инвеститорът е дал информация на някои клиенти, но не и на други.

Понякога се оказва, че има:

– нов банков кредит;

– смяна на изпълнител;

– забавяне по разрешителни.

А понякога се разбира, че всички са получили едни и същи уклончиви обяснения.

Кога е време за адвокат?  

Препоръчителна е консултация още когато:

– инвеститорът спре да комуникира;

– забавянето надхвърли договорните срокове;

– има съмнения за финансови проблеми;

– започнат искания за допълнителни плащания извън договора;

– се появят данни за ипотеки, възбрани или съдебни дела.

Особено при вложени десетки или стотици хиляди левове няколкостотин лева за правна консултация често са добре похарчени пари.

Към кои институции може да се обърне купувачът?  

В зависимост от проблема:

– съответната община;

– регионалната дирекция на ДНСК;

– Агенцията по вписванията за проверки на тежести;

– Комисията за защита на потребителите (в определени случаи);

– съдът, ако се стигне до иск за неустойки или разваляне на договора.

Най-голямата грешка  

Най-често хората чакат прекалено дълго. Мислят си: "Сигурно ще подновят работата другия месец". След това минава година.

При сериозно забавяне е по-добре да се събират документи и да се търси правен съвет навреме, вместо да се реагира едва когато фирмата вече е в несъстоятелност.