В Конституцията е предвидено, че за нейното изменение е нужно да има подкрепата на 3/4-ти, което е 180 депутати. Ако няма тази подкрепа, има възможност предложенията да бъдат гласувани отново след два месеца и тогава да се изисква подкрепата на 2/3-ти –160 народни представители. Това заяви преподавателя по конституционно право доц. Наталия Киселова по NOVA NEWS.

Според правния експерт от Антикорупционен фонд Андрей Янкулов акцентът на дебата за промени в Конституцията се измести – за двойното гражданство.

"Ако се отваря вратата за двойно гражданство за хората на управляващи постове, трябва да се помисли и за възможности хора с двойно гражданство да заемат ръководни длъжности в службите за сигурност и др.", каза Киселова.

По думите й за невъзможността на парламента да избере (служебно) правителство има два аспекта – измежду кои лица да избира и да се консултира с парламентарните групи, за да може това правителство да преведе държавата през политическата криза.

"Вторият аспект е възможността народното събрание да продължи да функционира, за да може да упражнява парламентарен контрол върху назначеното служебно правителство. Проблемите тук са на пръв поглед битови – ако се случи нещо с премиера, президентът има възможност да назначи друг премиер, но след промените – ако другите двама откажат, оставаме без министър-председател. Днес по време на дебата бе обмислено или да се разшири кръга от лица, сред които президентът да избира премиер, или отворена врата да се мисли за нормативна уредба на правителството", обясни доц. Киселова.

Относно промените в Конституцията за съдебната реформа Андрей Янкулов каза, че пълното премахване на Пленума на ВСС не е добра идея. "Пленумът трябва да остане да съществува, макар и неговите правомощия да бъдат ограничени на база на сега съществуващите. Ясно е, че това е единен европейски стандарт, прокурори не може да участват при решаване на кариерни въпроси на съдиите", обясни Янкулов. Според него е нужно да има един балансиращ елемент във ВСС. "Пленумът като избира главен прокурор, това да става и с участие на съдиите", допълни той.

Доц. Киселова акцентира на още един аспект – дали 6 от 10 членове на Прокурорския съвет на ВСС могат да изберат главен прокурор, или Пленумът ще го избира. "Да не се каже, че не бива главният прокурор или председателите на върховните съдилища да бъдат избирани от парламента. Другата пречка е как тези 6 от 10 магистрати от ВСС да не влияят на останалите. Въпросите са независимост и автономия и самоопуравление за съда и ограничаване на прокурорите в рамките на наказателното производство и участие в граждански и административни дела.

Според Янкулов има смисъл, че прокуратурата е централизирана. "Ако тези отношения на вътрешен контрол бъдат елиминирани, то сегашната система за контрол би трябвало да бъде заменена с друг контрол. Съмнявам се, че ще бъде възприето на каквото и да е ниво. Едната система за контрол трябва да бъде заменена с друга. Ако не бъде заменена, това е отваряне на вратата за самопроизвол", заяви Янкулов.