15:25 / 16.10.2026
274
Две години след като Народното събрание единодушно прие голямата забрана на хазартната реклама, същите политици, които тогава говореха за окончателна победа, днес твърдят, че законът не работи и искат още по-широка забрана. Новите предложения на "Продължаваме промяната“ и "Демократична България“ обещават пълно изчистване на интернет от хазартни послания и дават на НАП задачата да го осъществи. Прегледът на фактите обаче показва три проблема: задача, която държавата технически не може да изпълни; норми, които влизат в сблъсък с европейското право; и политическа конструкция, в която отговорността за неизбежния неуспех ще бъде прехвърлена върху изпълнителната власт.
Какво се предлага
В началото на септември 2026 г. депутати от "Продължаваме промяната“, сред които Асен Василев и Венко Сабрутев, внесоха законопроект за промени в Закона за хазарта. Според текста, прегледан от "Булевард България“ и БНР, забраната обхваща телевизия, радио, печат, интернет, социални мрежи, билбордове, фасади, електронни екрани, спирки на градския транспорт и брандирани автомобили. Остават две тесни изключения: тиражите на Българския спортен тотализатор и логата върху екипите на отбори за възрастни с размер до 10 на 10 сантиметра. Глобите са от 75 000 до 150 000 евро и се налагат както на оператора, така и на разпространителя на рекламата. Венко Сабрутев обяви и онлайн платформа, през която всеки гражданин да подава сигнали до НАП.
Паралелно Божидар Божанов и Ивайло Мирчев от "Демократична България“ настояват НАП да извършва проактивен автоматизиран мониторинг на онлайн рекламите и да може да спира цели рекламни мрежи, ако системно не изпълняват разпорежданията ѝ.
На 23 септември правителството обяви собствен проект за пълна забрана на рекламата, публикуван за обществено обсъждане. Премиерът Румен Радев заяви, че целта е хазартът да излезе от ежедневието на гражданите и агресивният маркетинг да не достига до децата и младите хора. Проектът запазва единствено възможността за подкрепа на спорта чрез реклама върху екипи и съоръжения. Опозицията реагира веднага. Асен Василев заяви, че в правителствения проект има пропуски, че глобите не са увеличени и че ПП ще предложи и тези изключения да отпаднат. Божанов публично определи правителствения проект като резултат от натиска на тяхната инициатива.
Прецедентът от 2024 г.
На 30 април 2024 г. парламентът прие на второ четене със 198 гласа "за“ промените в Закона за хазарта, внесени от Теменужка Петкова (ГЕРБ-СДС) и Йордан Цонев (ДПС). Законът беше обнародван в "Държавен вестник“ на 14 май 2024 г. и забрани рекламата в радио- и телевизионни програми, в печатни издания и електронни медии, включително сайтове, както и върху държавна и общинска собственост. Външната реклама остана разрешена при отстояние от 300 метра от училища, детски градини и други детски обекти, с изключение за националните курорти и населените места на не повече от 30 километра от граничните пунктове. Между първо и второ четене влязоха и предложенията на Божидар Божанов за онлайн хазарта.
Тогава ПП-ДБ представиха закона като решителна стъпка. По-малко от шест седмици по-късно страната отиде на предсрочни избори. Кой и как ще приложи забраната, не беше въпрос на вносителите. Две години по-късно Божанов определя хазарта като "епидемия“ и твърди, че законът се заобикаля. Логичният въпрос е защо, ако първата забрана не постигна целта си, още по-широка забрана от същите автори ще я постигне.
Първият проблем: какво реално може НАП
Билборд може да бъде свален. Българска телевизия може да спре клип. Лицензиран оператор може да бъде глобен. Но рекламата, която българският потребител вижда в Google, YouTube, Instagram, TikTok, Telegram и в чуждестранните стрийминг платформи, идва през програматични системи, в които решението кой банер да се покаже се взема автоматично, за милисекунди, от сървъри извън България. В много случаи рекламата е вградена в самото съдържание.
Спортът прави нещата още по-сложни. Световното първенство по футбол, Европейското първенство, Шампионската лига и Лига Европа се спонсорират от международни бетинг компании. В излъчванията на волейболната Лига на нациите присъства 1xBet, оператор без лиценз в нито една държава от Европейския съюз, който въпреки това приема залози от България. DAZN, най-голямата стрийминг платформа за спорт в света, достига до стотици милиони потребители и показва реклами на крипто и хазартни компании, нито една от които не е лицензирана за българския пазар.
Резултатът е парадоксален: лицензиран спонсор на български национален отбор няма да може да каже, че е спонсор, докато нелицензираните оператори остават част от спортното съдържание, което българите гледат.
Идеята НАП да следи проактивно всяка реклама, показана на всеки българин в който и да е сайт, няма технологично покритие. А платформата за граждански сигнали ще произведе точно обратното на целта си: всеки скрийншот на банер от чуждестранен сайт ще става доказателство за "бездействие“ на агенцията, без тя да има реален инструмент да го спре.
Нелегалните оператори вече не спазват закона. Сайтовете от черния списък на НАП сменят домейна и продължават. Новата забрана ще ограничи единствено онези, които са лицензирани в България, плащат от началото на 2026 г. 25% данък върху брутния си приход, а над него и 10% корпоративен данък, и рекламират в български медии, които също плащат данъци тук.
Вторият проблем: европейското право
В Европейския съюз националният законодател не е господар на интернет. Актът за цифровите услуги позволява на националните органи да искат премахване на конкретно незаконно съдържание, но изрично забранява на държавите да вменяват на платформите общо задължение да следят всичко, което се качва при тях. Надзорът над най-големите платформи, сред които YouTube, Facebook, TikTok и Google, е възложен на Европейската комисия, а не на национален приходен орган.
По Директивата за електронната търговия действа принципът на държавата на произход: услуга, установена в Ирландия, се регулира основно от Ирландия. България може да въвежда изключения само по определена процедура и при спазване на пропорционалност. Нови технически правила за онлайн услуги подлежат на предварителна нотификация в Брюксел по Директива 2015/1535. Закон, който стоварва нови задължения върху търсачки и социални мрежи, рискува да бъде спрян още на този етап.
Европейският съд по правата на човека вече се е произнесъл по сходни казуси. По делото "Ахмет Йълдъръм срещу Турция“ (2012) съдът прие, че блокирането на цялата платформа Google Sites заради отделен сайт нарушава свободата на изразяване. По "Дженгиз и други срещу Турция“ (2015) същото беше казано за блокирането на YouTube. Логиката на "свалянето на цели рекламни мрежи“ води точно натам. Ако България загуби дело в Люксембург или Страсбург, няма да платят вносителите на закона.
Третият проблем: кой носи отговорността
През 2024 г. забраната беше гласувана, без да е ясно кое правителство ще я прилага. Днес има конкретен кабинет, конкретен министър на финансите и конкретна НАП. Политическата схема е видима: натиск към максимално широка забрана, която не може да бъде приложена в интернет, след което всяко неблокирано видео и всеки банер стават повод за твърдение, че институциите бездействат. Платформата за сигнали ще осигури неизчерпаем запас от такива поводи. Това вече не е предизборна позиция, а дългосрочен инструмент за атака срещу изпълнителната власт.
Какво казват поддръжниците
Аргументите на другата страна заслужават да бъдат изложени коректно. Привържениците на пълната забрана твърдят, че търсенето на хазарт не е константа и че постоянният рекламен натиск го увеличава. Според тях тезата за бума на нелегалния хазарт при ограничаване на рекламата е плашило на бранша. Правителството посочва защитата на децата и младите хора и намаляването на вредите от хазарта като основни цели на реформата. Това са легитимни обществени цели и никой сериозен анализ не ги оспорва. Въпросът е дали избраният инструмент ги постига или само ги декларира.
Кой печели и кой губи
Губи легалният сектор, който е единственият облагаем. Губят българските медии, за които лицензираните оператори са значим рекламодател. Губи бюджетът, ако част от оборота се измести към офшорни оператори, които не плащат нищо в България. Губят министерствата, натоварени с невъзможна задача. Печелят нелицензираните сайтове, които и сега не питат никого, и политиците, които получават постоянен повод за атака.
Управляващите имат избор. Могат да приемат закон, който е изпълним: с ясни правомощия, съвместими с европейското право, с реалистичен обхват и с ресурс за контрол, който НАП действително притежава. Или да приемат най-широката възможна забрана и да изчакат първия брифинг, на който ще бъдат попитани защо тя не работи.
Анализ на Агенция ФОКУС
