15:28 / 27.08.2026
207
Приемам изслушването не просто като административно изискване, а като утвърден експертен и държавнически дълг към състоянието, предизвикателствата и бъдещето на здравеопазването. Това заяви кандидатът за управител на Националната здравноосигурителна каса д-р Владимир Даскалов, предложен от "Прогресивна България", предаде репортер на ФОКУС.
Комисията по здравеопазване в Народното събрание изслушва кандидатите за ново ръководство на НЗОК - за управител на касата са номинирани д-р Владимир Даскалов, предложен от "Прогресивна България" и Станимир Михайлов от "Продължаваме Промяната". Предложение за подуправител е направено единствено от "Прогресивна България"- Здравко Шушков.
"Заставам пред вас с ясното съзнание, че болестта няма партийна принадлежност. Болката на пациента, достъпът до животоспасяваща терапия, условията на труд на нашите лекари, сестри и всички останали професионалисти, които работят в сферата на здравеопазването, са национални и надпартийни проблеми", каза той. По думите му решенията, които трябва да се вземат днес за управлението на бюджет от над 5 млрд. евро, ще отекват в живота на всички български граждани утре.
"Целият ми професионален път като лекар хирург и като ръководител ме е научил на едно основно правило - в здравеопазването няма място за солови играчи. Управлението на Националната здравноосигурителна каса изисква безупречна екипна работа", каза той и подчерта, че управлението на НЗОК изисква безупречна екипна работа.
Даскалов допълни, че неговата задача като кандидат за управител е да бъде гаранта за "точното изпълнение на определените в Закона за бюджета на НЗОК политики и финансови параметри, работейки в постоянен синхрон с Народното събрание, Министерството на здравеопазването, всички държавни институции и ред други организации.
"Длъжни сме да започнем с една честна диагностична система. Всяка година бюджетът на Здравната каса се увеличава с 70-80%, но въпреки тези ръстове данните от доклада за здравето на нацията за 2024 г. показват, че средната продължителност на живота у нас остава тревожно ниска - 75,6 години, което е с близо шест години по-малко от средната за Европейския съюз", каза още той и допълни:
"Заемаме челните места по предотвратима и лечима смъртност. Сърдечно-съдовите заболявания продължават да са причина за 60,7% от смъртните случаи, а онкологичните заболявания – за 17%. Значителен дял от тази смъртност се дължи на предотвратими поведенчески и медицински рискови фактори". Даскалов представи данни, че 29% от населението на България пуши, което ни поставя на първо място сред страните от ОИСР, а лошите хранителни навици са причина за близо една пета от всички смъртни случаи.
"Още по-страшна е статистиката за децата ни. Близо едно на всеки три деца в България страда от наднормено тегло или затлъстяване, превръщайки се в потенциален хроничен пациент още от училищна възраст. Очевидно е, че българското здравеопазване финансира предимно проследяването и усложненията, а не ранното откриване на заболявания", коментира още той и изтъкна, че въпреки огромните публични средства, личното доплащане от джоба на българския пациент е сред най-високите в Европа - близо 39%.
"Това е финансова и морална тежест, която ние сме длъжни да спестим на пациентите и техните семейства", допълни Даскалов и представи принципите, които ще спазва:
Икономичност -ограничаване на излишните разходи, без компромис с качеството. Чрез електронните здравни досиета например ще се избегне дублирането на вече направени изследвания, а спестените средства ще могат да се насочват към нови и иновативни лечения.
Ефективност - постигане на по-добър резултат с оптимално използване на ресурсите. Целта е повече процедури да се извършват в извънболничната помощ, когато това е възможно, вместо пациентите да бъдат приемани в болница за кратки интервенции.
Качество - измерва се с навременната диагноза, правилното лечение и предотвратяването на усложнения, като услугите трябва да отговарят на реалните нужди на пациентите.
Дисциплина - по-строг контрол върху разходите и предотвратяване на злоупотреби. Дигиталните системи ще следят за фиктивни дейности и пациенти, а при нарушения ще се налагат санкции.
Ефикасност - не се измерва с похарчените средства, а с постигнатите резултати. Например инвестициите в профилактика трябва да водят до реално намаляване на заболяванията.
"Уважаеми народни представители, за да реализираме тези принципи, съм заложил дълбока реформа в няколко основни стълба - извънболнична помощ, болнична помощ, лекарствена политика и контрол на експертизата", каза още той.
