17:24 / 16.08.2026
123
Всяка година минималните балове за прием след VII клас предизвикват голям интерес и често създават впечатлението, че за влизане в желана гимназия са необходими сериозна подготовка и задължителни частни уроци. Данните на ИПИ обаче показват, че подобна конкуренция е характерна за сравнително малка част от страната.
В повечето области минималните балове за прием остават ниски и за голяма част от паралелките приемът е възможен дори без добро представяне на националното външно оценяване, сочи анализ на ИПИ.
Балът за прием е в диапазона от 0 до 500 точки, като до 100 точки се формират от оценките в училище, а останалите 400 – от резултатите на НВО по български език и литература и математика. И в приема за учебната 2026/2027 г. във всяка една област в страната има поне една паралелка, в която ученик може да бъде приет само с оценките си от училище – тоест с 0 точки от националното външно оценяване или дори без явяване на изпитите. Паралелките с минимален бал под 100 точки представляват близо 40% от всички, докато тези с минимален бал над 400 точки са под 6%.
Изключение правят най-големите градове. В София близо една четвърт от паралелките са с минимален бал над 400 точки, а единствено в столицата и Варна има паралелки, за които минималният бал надхвърля 450 точки.
В повече от половината области обаче няма нито една паралелка с минимален бал над 400 точки, а в Монтана и Ловеч няма такава дори над 300 точки. Интересен е случаят на Смолян. Макар в областта да няма паралелки с минимален бал над 400 точки, тя традиционно е сред областите с най-добри резултати на държавните зрелостни изпити. Това показва, че добавената стойност на образование в областта е висока, но трябва да се има предвид и че в Смолян влияние оказват и неблагоприятните демографски тенденции – застаряващото население и малкият брой ученици ограничават конкуренцията за местата.
Различия има и между отделните видове паралелки и те се проявяват навсякъде в страната. При профилираното образование най-конкурентни традиционно остават математическите профили, докато сред най-нискобаловите по-често попадат профилите "Предприемачески“, "Природни науки“ и "Икономическо развитие“. В професионалното образование най-висок интерес привличат специалностите, свързани с информатиката, и най-вече професията "Разработка на софтуер“.
Данните показват, че в голяма част от страната проблемът не е трудният достъп до желаните гимназии, а в ограничената конкуренция, породена от демографския спад. При положение че близо 40% от паралелките приемат ученици с минимален бал под 100 точки, а във всяка област има паралелки, в които може да се влезе без включване в класирането на резултатите от НВО, образователната политика трябва да се фокусира в измерване на качеството. Именно затова внедряването на модел за оценка на добавената стойност в образованието е следващата логична стъпка. Той би позволил училищата да бъдат оценявани според напредъка, който учениците постигат по време на обучението си, а не според това с какви ученици започват.
При намаляващ брой ученици успехът на образователната система все по-малко ще зависи от конкуренцията за прием и все повече – от способността ѝ да повишава знанията на учениците и да подготвя кадри за икономиката.
