Камарата на архитектите в България също излезе с позиция след наводненията в страната от миналата седмица.

От там настояват, че "прекомерното и често незаконно строителство по крайбрежието, включително в дерета и оттоци на територията на страната, е пряка причина за катастрофалните последици".

Публикуваме цялата декларация на КАБ без редакторска намеса:

ДЕКЛАРАЦИЯ

по повод наводненията по българското Черноморие и връзката им с неконтролираното застрояване

Поредните наводнения по Черноморието – разрушени домове, пострадала инфраструктура и човешки жертви – отново показаха, че това не са "природни бедствия“, а резултат от безконтролно застрояване, унищожена природна среда и институционално бездействие.

Прекомерното и често незаконно строителство по крайбрежието, включително в дерета и оттоци на територията на страната, е пряка причина за катастрофалните последици. Унищожаването на дюни, зелени площи и естествени дренажни системи превръща всяка буря в бедствие. Липсата на ефективен контрол и практиката нарушенията да се узаконяват постфактум са довели до пълна девалвация на устройственото планиране.

Не можем да подминем и факта, че всички тези строежи са получили положителни становища от Министерството на околната среда и водите (МОСВ), Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и Изпълнителната агенция по горите (ИАГ) — дори когато се намират в речни корита и зони с висок риск. Тук трябва да подчертаем огромната отговорност на всички институции относно тези предписания, разрешения и последващ контрол над тях.

Призоваваме:

- за пълен одит на устройствените планове, особено в рисковите зони.

- за незабавен мораториум върху ново строителство в потенциално застрашени райони.

- за възстановяване на ролята на архитекта и урбаниста в решенията за териториалното развитие.

- за възстановяване на природните дренажни системи и зелени буфери като задължителен елемент на средата.

Днешните наводнения са предупреждение: ако не върнем разума, отговорността и професионалната етика в планирането, природата ще продължи да ни държи сметка за нашето мълчание.