Цялостната реформа за либерализацията на цените на тока за домакинствата въобще не е ясна и самите законодателни промени са последната стъпка, която облича логиката на тази реформа в нормативна рамка. На този етап отново не знаем какво точно се случва. Не знаем как точно ще изглежда целият модел, какви ще са връзките и задълженията между отделните участници на пазара, какъв ще е ефектът върху този пазар. Единственото, което можем да кажем със сигурност, е, че работата на правителството е фокусирана върху това разходите на домакинства да не се променят в голяма степ. Това каза председателят на УС на Института за енергиен мениджмънт Калоян Стайков в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“.

"Едновременно нежеланието за бързи и сериозни реформи в този сектор, привнесено с ангажиментите, които сме поели по Плана за възстановяване и устойчивост, и естествено обвързването им с финансиране от страна на Европейската комисия, доведоха за ситуацията, в която се намираме в момента – едновременно да бързаме да направим тази либерализация, обаче да не се дава достатъчна гласност как точно се случва целият процес, което естествено води до много спекулации.“

По думите му в зависимост от това как изглежда самата реформа, и това го говорим вече повече от 2 години, крайните снабдители, Електрохолд, EVN и Energo-Pro, могат да имат затруднения да осигурят необходимата енергия, "което вече се прехвърля като краен ефект върху домакинствата“. Според експерта докато няма малко повече прозрачност на целия процес, е трудно да се коментира какъв точно ще е ефектът и какво може да очакваме.

Един от възможните рискове е ликвидността на дружествата при преминаване на свободния пазар. Това е проблем, защото се минава от една система към друга, и първоначално, може би първите 6 или 9 месеци, ще има необходимост от някаква подкрепа за осигуряване на безпроблемната работа на дружествата, тъй като те едновременно трябва да купуват по свободни цени и трябва да продават по регулирани цени, което всъщност създава тези диспропорции, обясни експертът. "Аз се надявах новото правителство да има малко по-различни подходи от това, което наблюдавахме досега, да са малко по-отворени към бизнеса и обществото, но за съжаление, ние виждаме отново липса на достатъчно публична информация.“

Не трябва да се бърза, а трябва да се идентифицират всички възможни рискове при въвеждането на либерализацията, като "трябва да се намерят правилните решения, които биха довели едновременно до безпроблемната работа на дружествата в сектор и запазване на разумни разходи за домакинствата и бизнеса“.

Калоян Стайков посочи, че промените в Закона за енергията от възобновяеми източници, отложени за разглеждане в парламента, са насочени в посока по-бързото изграждане и присъединяване на генерации от възобновяеми електронни източници към енергийната мрежа, подобряване на условията за опериране на енергийни мощности и съответно насърчаването на изграждането на такива възобновяеми мощности. "Но процесът по изграждане на техническата инфраструктура, която е необходима за присъединяването им, т.е. мрежовата инфраструктура, остава същият. Това е проблем, който дискутираме повече от 2 години вече. Не може едните процедури да се ускоряват, опростяват, а другите процедури да се останат същите, каквито са били последните 30 години.“

Спирането на електрозахранването за няколко часа в Испания и Португалия според енергийния експерт се дължи на новите предизвикателства от увеличаването на дела на възобновяемата енергия в електроенергийния микс. "С тези предизвикателства ще бъдат намерени и нови решения за управление на мрежите. Този процес, когато се прави малко хаотично, може да доведе много лесно точно до такива екстремни явления.“