11:50 / 27.05.2026
308
Заплатата вече няма да бъде тайна. Директивата предвижда във всяка обява за работа да бъдат посочени диапазонът на възнаграждението и критериите, въз основа на които се определя заплащането - изискванията, стандартите и работните процеси, които обосновават конкретния размер на възнаграждението
Това обясни Стефка Танчева, експерт "Човешки ресурси" и член на Българската асоциация за управление на хора пред NOVA.
"Най-голямата промяна е, че всеки служител ще има право да поиска информация какво е неговото възнаграждение спрямо равни на неговата позиция от една категория труд хора. Работодателят ще бъде длъжен да отговори в 14-дневен срок и да се аргументира, ако има разлика във възнаграждението", обясни Танчева.
Добрин Иванов, изпълнителен директор на АИКБ коментира, че бизнесът е против непропорционалната административна тежест, която се внася с новото законодателство.
"Проблемът за бизнеса е такъв, че с тези промени, с много тежки административни регулации, се опитваме да решим несъществуващ проблем. Специално за България неравнопоставеност в заплащането между мъжете и жените почти не съществува. Прави се опит да се вкара нова регулация, която ще създаде големи трудности за малкия и средния бизнес. Проблемът е, че законът казва, че трябва да има лице, което да е отговорно за тази дейност. Дори и да се делегира на някого, това е свързано с допълнителна тежест и допълнителни финансови плащания", каза той.
По отношение на обективните фактори за различие в трудовите възнаграждения той допълни, че те се отнасят до уменията на служителя, усилията, които полага, отговорността, която поема и условията на труд.
"Част от работодателите са много малки и така или иначе изостават със спазването на трудовото законодателство. За тях сега това е нещо ново, те не знаят как да го посрещнат и да се справят с него. Практически по-сериозен проблем ще възникне с категоризирането на работниците и служителите, защото ще имам работници и служители, които полагат еднакъв труд, но ще имам и такива, които полагат труд с еднаква стойност", обясни адвокатът по трудово право Радостина Янева. По думите ѝ тази категоризация представлява предизвикателство пред работодателите не само в България, а и в целия Европейски съюз.
Юристът поясни, че новите промени не забраняват различното плащане. "То ще е допустимо и след влизане в сила на промените - въпросът е тези разлики да бъдат обосновани от работодателя. В някои случаи за работодателите, които имат над 5% разлики и няма обосновка, ще възникват допълнителни задължения - да докладват пред Комисията за защита от дискриминация и да се приемат така наречените коригиращи мерки", посочи Янева.
