КС: Разпоредбите за заплатите на медиците в отдалечени райони не са противоконституционни

Конституционния съд реши, че разпоредбите от Закона за здравното осигуряване относно заплати на лекарите и допълнителното финансиране за медицински персонал в отдалечени райони и приоритетни болници, не са противоконституционни. С това съдът отхвърля искането на Върховния административен съд за установяване на противоконституционност на разпоредбите.

Разпоредбите определят минимални нива на заплащане за медицинските специалисти и предвиждат възможност НЗОК да финансира лечебни заведения в отдалечени райони или приоритетни болници. След разглеждане на множество становища – от президента, Министерството на здравеопазването, прокуратурата, професионални и пациентски организации – съдът постанови, че текстовете не противоречат на Конституцията.

В мотивите си КС подчертава, че достъпът до качествена медицинска помощ е основно конституционно право, а държавата има задължение да го гарантира. Според съда въвеждането на минимални възнаграждения за медицинските специалисти цели да обезпечи кадровия потенциал в болниците и така да защити правото на гражданите на здраве.

Относно разпоредбата на ЗЗО, спрямо която се дава възможност в Националните рамкови договори да бъдат уредени изискванията за трудовите възнаграждения на медицинските специалисти, работещи в ЛЗ по договори с НЗОК, съдът намира  съдът намира, че в конкретния случай намесата на държавата в съдържанието на трудовите правоотношения по въпроса за минималното трудово възнаграждение на медицинските специалисти е конституционно оправдано. Причината е, че това цели гарантиране на висши конституционни ценности, каквито са здравето и животът на гражданите, както и правото им на труд.

По отношение разпоредбата в ЗЗО, предоставяща възможността в НРД да се определя методиката за финансиране осигуряването на медицински персонал в лечебни заведения, които извършват медицински дейности в населени места в труднодостъпни и/или отдалечени райони, според съда настоящата уредба е насочена към осигуряване на равен достъп до болнична помощ, без да се нарушава конституционното изискване за равни условия на стопанска дейност, разглеждано в контекста на относимата уредба в правото на ЕС.