16:03 / 24.07.2026
273
КНСБ изпрати искане до омбудсмана на България Велислава Делчева да предприеме действия по чл. 150, ал. 3 от Конституцията на Република България във връзка с противоконституционни предложения за изменение на Кодекса на труда, съдържащи се в Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г. (№ 52-609-01-19) (§§ 11, 12 и 44 (§ 46 съгласно доклада по ЗДБРБ-2026)
ФОКУС публикува текста на писмото до омбудсмана:
Уважаема доц. д-р Делчева,
Конфедерацията на независимите синдикати в България изразява категоричното си несъгласие с направените предложенията по §§ 11, 12 и 44 (§46 съгласно доклада по ЗДБРБ-2026) от Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г.
Считаме, че с тези предложения се прави опит за извършване на фундаментални промени в трудовото законодателство по начин, който не съответства нито на предмета на бюджетния закон, нито на установените стандарти за качествено и прозрачно законотворчество. Предложените текстове далеч надхвърлят рамката на необходимите бюджетни разпоредби. Вместо да уреждат отношения, пряко свързани с формирането, изпълнението и отчитането на държавния бюджет, те въвеждат трайни изменения в два от ключовите аспекти на трудовото право, а именно начина на изчисляване и признаване на трудовия стаж и механизма по който се определя на минималната работна заплата. Това са въпроси с пряко отражение върху доходите, социалната сигурност и придобитите права на стотици хиляди работници и служители. Затова те следва да бъдат предмет на самостоятелен законодателен процес, основан на задълбочена оценка на въздействието, обществено обсъждане и пълноценен социален диалог.
КНСБ категорично възразява срещу използването на преходните и заключителните разпоредби на бюджетен закон като инструмент за промяна на основни трудови права. Подобен подход създава усещане за заобикаляне на установените процедури и лишава обществото и социалните партньори от възможността да участват реално в обсъждането на решения с дългосрочни последици. Тези разпоредби противоречат на Конституцията, както поради използвания законодателен способ, така и поради нарушаване на основни конституционни принципи, сред които принципите на правовата държава, правната сигурност, предвидимостта на законодателството и закрилата на труда. Това разбиране е изрично застъпено в Решение № 3 от 4 февруари 2020 г. по к.д. № 5/2019 г., в което Конституционният съд приема, че предвид особеното предназначение на закона за държавния бюджет чрез него не могат да се извършват трайни изменения на материални закони, които не са непосредствено обусловени от изпълнението на бюджета.
Същевременно подчертаваме, че социалният диалог не е формална процедура, а основен механизъм за постигане на устойчиви и балансирани решения в сферата на труда. Изключването му при промени, засягащи фундаментални трудови институти, представлява отстъпление от утвърдените европейски принципи за демократично управление на пазара на труда.
Предложените изменения не представляват временни бюджетни мерки, а трайна промяна на режима на трудовите правоотношения. Поради това тяхната необходимост, пропорционалност и съответствие с принципите на правовата държава следва да бъдат подложени на самостоятелна и задълбочена оценка. Липсват мотиви, които да доказват необходимостта от подобна промяна, както и анализ на социалните, икономическите и правните последици от нея. Не е представена оценка на броя на засегнатите лица, на отражението върху доходите и социалните права на работниците и служителите, както и на възможните последици за работодателите и системата на трудовите отношения.
Подобен законодателен подход създава риск от непредвидимост, правна несигурност и ограничаване на вече установени гаранции в трудовото законодателство.
Относно §§ 11 и 12 – промяната в режима на трудовия стаж
Предлаганата промяна заменя действащия принцип за признаване на трудовия стаж в календарно време с механизъм, основан на реално отработени часове. Това не е техническа промяна в начина на изчисление, а фундаментална промяна във философията на института на трудовия стаж. Трудовият стаж не представлява единствено математическо измерване на положен труд. Той е правен институт, който удостоверява връзката между работника и трудовото правоотношение и от който произтичат множество права – платен годишен отпуск, допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, обезщетения по Кодекса на труда, права при пенсиониране, професионално развитие и редица права, договорени чрез колективното трудово договаряне.
Предлаганият модел въвежда риск от скрито намаляване на трудови права за значителни групи работещи. Най-сериозно засегнати ще бъдат работещите на непълно работно време – родители на малки деца, лица с трайни увреждания, хора, полагащи грижи за членове на семейството, учащи се, възрастни работници и всички лица, за които непълната заетост е необходима форма на участие в пазара на труда. За тези категории работници календарното време на трудовото правоотношение няма да бъде равностойно на признат трудов стаж, което на практика може да доведе до ограничаване на бъдещи права, без тези лица да са допуснали нарушение или да са отказали изпълнение на трудовите си задължения.
Предложението не отчита социалната функция на непълното работно време като инструмент за съчетаване на трудов и личен живот и като механизъм за насърчаване на заетостта сред уязвими групи.
Не е изяснено:
– Как ще се прилага режимът при наличие на повече от едно трудово правоотношение?
– Как ще се отчита времето на платен и неплатен отпуск?
– Как ще се третират периодите на временна неработоспособност?
– Как ще бъдат защитени вече придобитите права?
– Какви преходни правила ще гарантират правната сигурност?
КНСБ счита, че подобна промяна може да бъде обсъждана единствено чрез отделен законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, след провеждане на задълбочен анализ и консултации със социалните партньори в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Относно § 44 – механизма за определяне на минималната работна заплата
За нас е категорично неприемливо предложението по § 44, с което се преустановява действието на съществуващия механизъм за определяне на минималната работна заплата, без да бъде предложен едновременно нов, завършен, обективен и предвидим модел. Минималната работна заплата е основен инструмент за защита на работещите с най-ниски доходи и ключов елемент от политиките за ограничаване на бедността сред работещите. Премахването на действащата законова гаранция без ясна алтернатива създава риск от период на правна и икономическа несигурност, при който стотици хиляди работници няма да имат необходимата предвидимост. Предложението не съдържа критерии, срокове и гаранции кога и по какъв начин ще бъде въведен нов механизъм. Това поставя под съмнение неговата прозрачност и предвидимост.
Законът за държавния бюджет е закон с особен предмет на регулиране. Конституцията определя неговото предназначение да урежда финансовата рамка на държавата за съответната бюджетна година. Именно поради този особен предмет Конституционният съд последователно приема, че измененията в други закони, извършвани чрез преходните и заключителните разпоредби на бюджетния закон, са допустими само когато имат пряка, непосредствена и функционална връзка с приходната или разходната част на държавния бюджет. Както цитирахме по-горе подобно разбиране е изрично застъпено в Решение № 3 от 4 февруари 2020 г. по к.д. № 5/2019 г., в което Конституционният съд приема, че предвид особеното предназначение на закона за държавния бюджет чрез него не могат да се извършват трайни изменения на материални закони, които не са непосредствено обусловени от изпълнението на бюджета.
В конкретния случай такава връзка не съществува.
Член 244, ал. 2 от Кодекса на труда урежда механизма за определяне на минималната работна заплата като част от общата уредба на трудовите отношения. Тази разпоредба не е бюджетна норма, а е елемент от трайно действащ закон, който регулира основни социални права и гаранции на работниците и служителите.
Суспендирането на действието ѝ чрез годишния Закон за държавния бюджет представлява фактическо изменение на Кодекса на труда чрез закон, който има различен предмет, различно времетраене на действието си и различно конституционно предназначение. Подобен законодателен подход излиза извън допустимите граници на бюджетното законодателство и противоречи на разбирането на Конституционния съд относно съдържанието и функциите на закона за държавния бюджет.
Наред с това законодателното решение нарушава принципа на правовата държава по чл. 4, ал. 1 от Конституцията.
Правовата държава изисква стабилност, предвидимост и системност при упражняването на законодателната власт. Не е допустимо трайното действие на разпоредба от Кодекса на труда да бъде преустановявано чрез временен закон, какъвто е законът за държавния бюджет. Подобен подход създава правна несигурност и заобикаля общия ред за изменение на материалното трудово законодателство, включително изискванията за мотивиране, оценка на въздействието и обществено обсъждане.
Същевременно минималната работна заплата е един от основните инструменти за осъществяване на конституционната закрила на труда по чл. 16 и чл. 48 от Конституцията. Законовият механизъм за нейното определяне гарантира предвидимост, защита на доходите и стабилност на трудовите отношения.
Чрез суспендиране действието на чл. 244, ал. 2 от Кодекса на труда без едновременно приемане на нов нормативен механизъм се премахва действаща законова гаранция, без да бъде въведена друга правна уредба, която да осигури непрекъснатост и предвидимост при определянето на минималната работна заплата. Това засяга непосредствено правната сигурност на работниците и служителите и противоречи на принципите на социалната и правовата държава.
Не на последно място, приемането на подобна разпоредба чрез Преходните и заключителните разпоредби на закона за държавния бюджет представлява отклонение от принципите на добро нормотворчество, закрепени в Закона за нормативните актове, и създава опасен законодателен прецедент, при който чрез временен закон могат да бъдат изменяни или суспендирани разпоредби на трайно действащи материални закони без необходимата конституционна и законодателна обосновка.
КНСБ последователно защитава разбирането, че механизмът за определяне на минималната работна заплата следва да бъде основан на ясни икономически критерии, обективни показатели, адекватна защита на жизнения стандарт и участие на социалните партньори. Този подход е в съответствие с принципите на Директива (ЕС) 2022/2041 относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз, която поставя акцент върху необходимостта от прозрачни процедури, социален диалог и гарантиране на адекватността на минималните възнаграждения. Докато нов механизъм не бъде изработен, обсъден със социалните партньори и нормативно гарантиран, действащата правна рамка не следва да бъде отменяна или временно преустановявана.
КНСБ предупреждава, че промени с подобен обхват, извършени без необходимия обществен и социален консенсус, създават риск от отслабване на доверието в институциите и от нарушаване на принципа, че трудовите права могат да се развиват единствено чрез предвидим, прозрачен и балансиран процес.
Конфедерацията на независимите синдикати в България, в качеството си на национално представителни организации на работниците и служителите, се обръща към Вас с настоящото искане след обнародването на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. да упражните предоставеното Ви от чл. 150, ал. 3 от Конституцията на Република България правомощие и да сезирате Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на разпоредбите §§ 11, 12 и 44 (§ 46 съгласно доклада на водещата комисия по ЗДБРБ-2026) от Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г. (№ 52-609-01-19), с които се предлагат изменения в Кодекса на труда, с които се суспендира действието на чл. 244, ал. 2 от Кодекса на труда, уреждащ механизма за определяне на минималната работна заплата и необосновано се променя чл.355, ал.2 от Кодекса на труда относно изчисляване на трудовия стаж.
Убедени сме, че намесата на Конституционния съд е необходима за защита на принципите на правовата държава, върховенството на Конституцията, закрилата на труда и гарантирането на предвидимо и стабилно трудово законодателство.
