КНСБ: За нас това е възможният бюджет, но искаме допълнителни 65 млн. евро за заплати и субсидии

За нас това е възможният бюджет на държавата, който по ред причини – политически, коалиционни, конюнктурни, фискални и други, изглежда възможният компромис. Когато има компромис, всички са недоволни, а някои са и по-недоволни. Ние имаме своите коментари – както позитивни, така и негативни, както и предложения в хода на бюджетната процедура между първо и второ четене за малки и незначителни корекции в ключови според нас областти.

Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров за становищата на конфедерацията по проектобюджетите на държавата, Националната здравноосигурителна каса и Държавното обществено осигуряване, след като заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество бе отменено поради отказ на работодателските организации да участват в него.

"Ние сме дълбоко разочаровани от поведението на работодателските организации, които поставиха под сериозен риск тристранния диалог. Те създадоха опасен прецедент, какъвто не се е случвал от 17-18 години – бюджетите да не се обсъждат в тристранния съвет. Оттогава насам сме били с различия, не сме подкрепяли един или друг бюджет, но винаги сме обсъждали. Макар да твърдят, че не участваха в процедурата по обсъждането на трите бюджета това не е докрай вярно. Те участваха във всички комисии към НСТС, които обсъждаха бюджета, и в двата надзорни съвета – на НОИ и НЗОК. Единственото неучастие беше във финалната права на тристранния съвет“, посочи Димитров.

Той обясни, че според юристи няма законово основание да се мисли, че е порок необсъждането и непроизнасянето на НСТС. "Когато става дума за подзаконови актове, постановления на Министерския съвет, правилници, наредби, те задължително трябва да минават през Национални съвет за тристранно сътрудничество. Ако не минават, са предмет на решение на Върховния административен съд. Имало е случаи, в които сме ги отменяли“, припомни президентът на КНСБ.

Пред скоба от макроикономическата картина можем да изведем това, че пазарът на труда продължава да се подобрява. Коефициентът на заетост за 2025 година е предвидено да нарасне с 1,6%. Предходните години ръстът беше с 1,1 процента. Равнището на безработицата е предвидено да намалее на 3,6 процента. По-ниска безработица България не е имала през последните 30 години в нито един момент и това ще се затвърди и през 2026 г., обясни главният икономист на КНСБ Любослав Костов.

Той подчерта, че това, както и изминалите три години, в които минималната заплата се повишава с двуцифрени проценти чрез механизма за определянето ѝ в Кодекса на труда, са ясно доказателство, че увеличението на МРЗ не води до спад на заетостта и ръст на равнището на безработицата – тезата, която икономисти се опитват да наложат.

"Напротив, механизмът за ръст на минималната заплата, включвайки хора в пазара на труда, действа положително на тези макроиномически индикатори и съответно допринася за растеж през потреблението. Крайното потребление на домакинствата отново е изведено като основна детерминанта на растежа с над 75 процента принос“, обясни Костов.

Димитров посочи, че взетият външен дълг през 2025 г. възлиза на 8,83 млрд. евро, което са 90 процента от позволените по закона. 1,6 млрд. са за рефинансиране на стари заеми, 3,3 млрд. за дефицита от 3 процента и 3,9 млрд. за капитализиране на държавните дружества (от които 1,5 млрд. за БЕХ и 2,4 млрд. за Банката за развитие). "За догодина е заложен дълг от 10,2 млрд. евро, който се разделя на три пера – 3,2 млрд. по инструмента SAFE, а останалите 6,8 млрд. – над 1 млрд. за стари заеми и плащания и 3,6 млрд. за покриване на дефицита и 2 млрд. за инвестиционна политика чрез държавните дружества. Т.е. няма нито скандална новина, нито нещо необичайно в дълга. Нито пари, които отиват за заплати и пенсии, както някои твърдят доста нескопосано“, категоричен бе президентът на КНСБ.

Той посочи, че разходите за персонал растат на четвърто място. Преди това се увеличават тези за капиталовата програма (с 25%), за социални и здравни плащания и текуща издръжка.

По думите на Димитров при изготвянето на бюджета е избран среден път, като вдигането с два процентни пункта на осигурителната вноска, която ще натовари щадящо и бизнеса, и хора. Това ще позволи да се финансира ръстът на пенсиите със 7,6%. от юли 2026 г. Средната пенсия ще стане 541 евро.

Максималната пенсия не е променена, считаме, че продължаващото ѝ потискане дестимулира хората, които се осигуряват на високи доходи, коментира Ася Гонева, която е председател на Надзорния съвет на НОИ. Тя обясни, че КНСБ приема като позитивна стъпка ръстът на обезщетенията на майчинството през втората година. Едно от предложенията на синдиката е догодина да се обсъди възможността втората година майчинството да зависи от осигурителния доход.

В бюджета има политика по доходите, заяви още Костов. По думите му разчетите показват, че догодина ръстът на заплатите трябва да бъде средно около 7-8%. Той напомни за искането на КНСБ за 10% ръст на заплатите в обществения сектор. Проблем обаче е нехомогенното разпределение на парите.

Димитров посочи, че има няколко сектора, в които се предвижда само 5% ръст на възнагражденията, сред които НАП и НОИ, които имат ключова роля.

Ето защо между двете четения на проектобюджета КНСБ предлага да бъдат осигурени допълнителни средства в размер на 65 млн. евро (от които 50 млн. евро за ръст на субсидиите и 15 млн. евро за разходи за персонал) за допълваща политика по доходите, която да осигури ръст на заплатите от поне 10% на работещите в – БДЖ, Градския транспорт на София, Варна и Русе, в "Български пощи“, НОИ, НАП, АСП, АЗ, ГИТ и ИА "Автомобилна администрация“.