14:36 / 22.05.2026
241
Работещите през цифрови трудови платформи са лица, които както всички други работещи и трябва да имат защита. Разликата е, че такива работници и служители остават необхватни от закона или Кодекса на труда, защото не всички от тях работят със съответните трудови договори. Това каза Величка Микова в "Студио КНСБ".
Условията на труд в платформената икономика са различни и се отличават с липсата на сигурност, неясния статут на работещите, работното време, заплащането и достъпът до социална защита.
Величка Микова припомни, че през 2024 година бе приета Европейска директива за подобряване условията на труд през платформи, както и че е нужно е да я транспонираме в нашето трудово законодателство, за да осигурим нужната защита на работещите.
Платформена работа, по данни на МОТ, упражняват над 150 млн. души. Според изследване в ЕС в 14 държави делът на платформените работници варира в широк диапазон и има регистрирани над 500 активни цифрови трудови платформи, които осигуряват работа на 28 млн. лица в ЕС, стана ясно от думите ѝ.
"В България нямаме данни, а само наблюдения и изследвания. Тепърва обаче по повод на директивата ще трябва да се направи наблюдение, за да се види къде и доколко е навлязла тази форма. Ние всички мислим, че повечето от хората, които осъществяват такъв труд, работят на трудови договори, но вероятно има и много, които го правят за свой риск и за своя сметка и са извън регулациите на цифровата трудова платформа“, посочи Чавдар Христов, консултант "Правна закрила на труда“, цитиран от ФОКУС.
