15:19 / 30.09.2026
328
КНСБ на пресконференция представи нови изчисления за стойността на малката потребителска кошница, която включва 20 основни хранителни продукта и бензин. Според данните около една трета от доходите на българските домакинства се отделят за храна.
За сравнение, средно за Европейския съюз този дял е около 16% от потребителските разходи.Стойността на малката потребителска кошница е достигнала 61,82 евро, показват данните на КНСБ. Тя може да бъде закупена около 10 пъти с една минимална работна заплата.
Съществен проблем остава поскъпването по веригата от производителя до крайния потребител. Според КНСБ разликата между цените на едро и дребно при отделни продукти достига около 60% при брашното и 150% при краставиците. За една година стойността на кошницата се е увеличила с близо 9%. Така основните продукти вече струват с около 5 евро повече спрямо година по-рано — от приблизително 57 евро до над 61 евро.
"Основното тук е да кажем, че продължава, за съжаление, някои стоки да вървят в необясними ръстове“, обясни президентът на КНСБ Пламен Димитров пред NOVA NEWS.
Той обърна внимание и на разликите между цените на едро и на дребно
"Това не е непременно свързано с влизането в еврозоната. Да, има някакво влияние, но в никакъв случай не е решаващо. Много други фактори, външни особено, но и спекулативни, влияят“, каза още Димитров.
"Според анализ на Комисията за защита на конкуренцията търговията с храни у нас се осъществява при висока конкуренция. При сравнение на цените между отделните държави трябва да се вземат предвид и други показатели", подечрта заместник-председателят на Българската стопанска камара Станислав Попдончев.
Според него ако се сравняваме с конкретни държави, би трябвало да гледаме не само цените на стоките, но и много други елементи – доходи, среда за правене на бизнес, данъчна система.
Във връзка с предлаганата промяна в корпоративното подоходно облагане, свързана с т.нар. данък върху свръхпечалбата, Попдончев заяви, че бизнесът има сериозни възражения срещу тази идея.
"Големият проблем са промените в Закона за корпоративното подоходно облагане и така нареченият данък свръхпечалба. Другият проблем е промяната, която касае пренасяне на данъчни загуби вече не за 5, а за 10 години. Но не можете да я приспадате от текущата печалба повече от 70%“, допълни той.
Според заместник-председателят на Института за социални и синдикални изследвания и обучение към КНСБ Виолета Иванова тенденцията за нарастване на цените продължава, макар и с по-слаб темп. Спрямо месец август цените са се увеличили с 0,7%.
"Може би българските домакинства ще кажат, че това е слабо нарастване и че те го усещат в много по-висока степен, но това е напълно логично. Преди всичко всеки оценява нарастването на цените не по официалните данни, а според структурата на своя бюджет. Когато домакинствата харчат над една трета от доходите си за храни от първа необходимост, дори и малкото увеличение на цените на тези стоки се усеща като сериозен удар върху жизнения им стандарт“, заяви Иванова.
Данните на КНСБ за септември показват значително поскъпване спрямо август при петрола, дизела и бензина. По-високи са цените и на краставиците и доматите. Увеличение се отчита и при някои основни храни — яйца, сирена и месо, включително пилешко и свински бут.
"Интерес представлява обаче сравнението на годишна база. Цените на продуктите, които наблюдаваме, нарастват значително на годишна база. Така например при краставиците и доматите - цената на доматите нараства с близо 50% на годишна база, а при краставиците увеличението е близо 56%“, добави тя.
Иванова отбеляза, че се наблюдава необосновано нарастване на цените на бензина, дизела и природния газ, които имат значително влияние върху себестойността на продуктите. Според нея у нас все още няма достатъчно мерки за борба с нелоялните практики.
Заместник-директорът на Института за социални и синдикални изследвания посочи още, че с размера на минималната работна заплата у нас стойността на кошницата може да бъде покрита десет пъти, докато в Германия и Нидерландия тя може да бъде покрита 34 пъти.
