07:14 / 23.05.2026
346
Новата идея за 10% съкращения на калпак звучи като пореден опит за реформа без ясни принципи, анализ и последователност. Това заяви в ефира на Радио ФОКУС в предаването "България, Европа и светът на фокус“ Любослав Костов - главен икономист на КНСБ и директор на Института за социални и синдикални изследвания и обучение към федерацията.
Костов подчертава, че е необходим детайлен анализ по министерства и ведомства, за да се прецени къде реално има нужда от съкращения и къде липсват кадри.
"Това, което ние искаме да видим, е анализ министерство по министерство и ведомство по ведомство - къде няма нужда от хора, къде има незаети щатни бройки", посочи той. По думите му не може да се прилага универсално намаление от 10%, тъй като в някои системи има недостиг на персонал и ниски заплати, което затруднява работата на теренните структури.
"Нашият апел е да не се генерализира, да не се поставя всичко под този знаменател и да не се прилага еднакво 10% за всички", заяви Костов и допълни, че в част от системите дори би имало нужда от увеличаване на персонала.
Икономистът на КНСБ настоя синдикатите да участват в процеса и да получат аргументи за всяко решение.
"Искаме да участваме в този разговор и да получим обективни аргументи за всяко едно решение“, каза той. Костов коментира и че общественият дебат по темата води до противопоставяне между различни сектори.
"Едни работещи се противопоставят на други работещи“, отбеляза икономистът и допълни, че системата има нужда от цялостно пренареждане и анализ на различията в заплащането между сходни длъжности в различни администрации, вместо механично орязване на разходи.
На въпрос защо определени публични сектори са изключени от съкращенията и защо те няма да важат за военни, полицаи, НСО, ДАНС, лекари и учители, както и защо не се предвиждат промени в заплатите на част от публичния сектор, докато народните представители са увеличили възнагражденията си според индексацията, Костов отговори:
"Имаме недостиг на медицински сестри, на лекари, на санитари. Няма колективен договор от години, а стартовите заплати в сектора са около 750-800 евро. Няма как завършил медицински студент да започне при такива условия", заяви той.
По думите му част от секторите обективно са изключени от предложените мерки, включително делегираните дейности в образованието.
"За МВР и отбраната защо са изключени - не мога да ви отговоря. Вътре има и разделение между служители с пагони и цивилни по закона за държавния служител", отбеляза Костов, като допълни, че цивилните служители не са получили същите увеличения като останалите.
Той подчерта, че е необходим по-ясен и справедлив подход към оценката на различните групи служители, а не фокус само върху отделни звена.
Според него финансовият ефект от изключването на тези сектори е ограничен. "10% върху останалата част не правят повече от 150 милиона евро. На фона на бюджет от около 50 милиарда това е незначителна сума“, посочи икономистът.
Костов допълни, че основният въпрос е липсата на ясен дебат за нуждите на държавата. По отношение на възнагражденията на народните представители той заяви, че замразяването им би имало по-скоро символичен ефект.
"Това е морален акт, който е необходим. Хубаво е всички на високи позиции да дават пример", каза той. По думите му високите възнаграждения в част от администрацията създават напрежение и стигматизация на целия публичен сектор, включително на служители с по-ниски доходи.
Чуйте още в аудиозаписа:
