11:46 / 06.11.2026
343
Министерството на културата изказва съболезнования на семейството, близките и приятелите на големия български творец Вежди Рашидов.
"Българската култура, но не само тя, загуби блестящ творец и маестро на четката, на молива, на глината, на всеки един материал, до който се докосваше ръката му. Загубихме космополитен артист, който във всяко свое произведение вложи невероятна емоция, душа и сърце. Артист, който наблюдаваше и анализираше света от позицията на онази божествена искра, с която бе надарен свише и благодарение на която безпогрешно разпознаваше фалша – в живота и у хората. И му се противопоставяше дори с цената на това да не бъде харесан", написаха от Министерство на културата.
ФОКУС припомня, че българският скулптор и бивш политик Вежди Рашидов почина след кратко боледуване.
От културното министерство допълват:
Неговите изложби събираха винаги приятелите му творци, заедно с които се надбягваха в състезание, в което само си помагаха един на друг да станат "най“ – най-добрата версия на самите себе си. А президенти, министри, колекционери, академици и публиката неизменно го аплодираха.
Съдбата не бе отредила лек житейски път на Вежди Рашидов, но той бе решен да докаже, че когато някой повярва много силно в теб, можеш да постигнеш всичко; да покаже, че изкуството наистина може да спаси – ако не света, то поне хората, които изберат да му се доверят и да му се посветят неотклонно. Макар понякога да не бе разбран, Вежди Рашидов каза всичко със своето творчество, което, заедно с многобройните национални и международни отличия, говореше вместо думите му. Обичта му към хората на изкуството и на културата бе истинска и безгранична – и същата бе тя към хората с труден житейски път като него, на които помагаше през целия си живот – не само в България, а и по света.
Искреното желание да помага на хората за кратък период го доведе в Народното събрание на Република България, както и в Министерството на културата. Но неговата силна емоционалност и стремеж към духовна свобода не му позволиха да се откъсне за дълго от изкуството, защото то бе неговата религия; ателието бе неговият храм, братята му художници – неговите монаси, а почитателите – неговото паство.
Има нещо дълбоко символно в това, че ни напуска в месеца на будителите. Защото Вежди Рашидов бе от творците будители с ясна гражданска позиция, която не се страхуват да споделят с народа си. А неговата дълбока привързаност към родината се доказа от факта, че през годините той категорично избираше да живее, твори и излага изкуството си тук, въпреки огромното международно признание, което получаваше по света. Избра си и точно тук да остане завинаги.
Бунтар, бохем, прям до болка, обичлив, земен, но устремен към висините… творец, който не би могъл да бъде сложен в никаква рамка, защото е изработил сам своята съдба, като направи така, че да няма нужда да бъде представян по друг начин, освен като Вежди. И това да бъде напълно достатъчно, но натоварено с толкова различен емоционален заряд за семейството, близките, приятелите, почитателите, а дори и за тези, които не бяха съгласни с него. Но Вежди знаеше, че творецът не е създаден, за да бъде удобен и харесван.
Че за един творец е важно никой да не остане безразличен към него.
Към Вежди никой не бе безразличен. Защото дори и към днешна дата той продължава да притежава най-силното качество на един човек на изкуството - присъствието му оставя следа.
На нас остава да я съхраним.
Дълбок поклон!
