"Бедно мое родно село!… Заличиха го от списъка на населените места и оттогава насетне там започна да расте само дива трева и коприва“, пише Йордан Радичков в пътеписа си "Горда Стара планина“. Близо 500-те жители на родната му Калиманица, както и хората и съседното село Живовци са изселени през 70-те и началото на 80-те г. на XX в. заради строежа на язовир Огоста. Повечето отиват в съседните градове Берковица и днешна Монтана. Водите на язовира така и не заливат Калиманица, от която и до днес е останала недостроената църковна сграда.

Под водите на яз. Искър при завиряването му през 1950 – 1954 г. остават селата Калково, Шишманово и Горни Пасарел. Жителите му са разселени из цяла България, вкл. Сунгурларе. Останалата незалята сграда на училището в Калково се превръща в ресторант – част от комплекса "Щъркелово гнездо" на брега на язовира.

Под водата изчезват още еленското с. Йовковци, дало името си на едноименния язовир, заедно с махалите Витевци, Писараци, Караджовци, Мановци и Зингиревци. Жителите им са изселени в Елена, Велико Търново, Дебелец и Килифарево. От с. Йовковци обаче е запазена една сграда, която сега се намира в… Елена, пренесена преди наводняването на селото. Това е прочутият някога Камбуров хан, в който са отсядали Раковски и Левски. Сега той е етнографски музей, част от архитектурно-историческия комплекс "Даскалоливница“.

Под яз. Жребчево на р. Тунджа през 1965 г. остават селата Жребчево, Долно Паничарево и Запалня. За последното напомня т.нар. Потопена църква "Св. Иван Рилски", която "плува“ във водите на язовира и се е превърнала в знаменита фотоатракция, припомнят от Държавна агенция "Архиви“.

В много от случаите жителите на потопените села, общо двайсетина в страната, е трябвало собственоръчно да разрушат домовете си. Те се имали правото да се заселват в градове и села из цяла България с изключение на София и Софийско. Над 100 семейства от потъналите във водите на яз. Искър села обаче нарушават забраната и си купуват с обезщетенията, които получават от държавата, парцели в София, но не им дават жителство. Въпросът се урежда след три дни чакане пред кабинета на Вълко Червенков.

И до днес потомци на изселените се събират, за да си спомнят за родното място на дедите си (съборът на с. Шишманово например по традиция се прави в последната неделя на август).