07:06 / 19.09.2026
809
След безпрецедентно дългата и нетърпима институционална криза, която засяга не само проточилия се мандат на Висшия съдебен съвет (ВСС), но и титулярните позиции на главния прокурор и председателя на ВАС, страната ни е изправена пред избор, който не трябва да се разглежда просто като кадрово попълване на поредния държавен орган. Изборът на новия състав на съдебния съвет обуславя начина, по който ще се администрира съдебната власт през следващите 7-10 години, защото е вход към следващия кадрови цикъл и на главния прокурор, председателя на ВАС, а впоследствие и на ВКС. Анализът е на икономистите от ИПИ, цитиран от ФОКУС.
Защо обаче този избор е с особено значение за прокуратурата? За пръв път са налице толкова желаещи да участват в надпреварата за членове на прокурорската колегия от професионалната квота. Видно от данните, над три пъти повече са кандидатите през 2026 г. в сравнение с предходната процедура.
Показателна е и промяната в профила на кандидатите. През 2026 г. е първият случай, в който броят на хората на ръководна позиция не нараства пропорционално на общия брой желаещи да участват – относителната им тежест сред всички кандидати е най-ниската в последните четири избора за професионалната прокурорска квота (8 към 25). Това трябва да се гледа и в контекста на факта, че прокурорите от окръжно ниво за пръв път са толкова много: 12. Това е над два пъти повече от тези на върховно, което също е без аналог.
Освен професионален интерес, подобна инициативност може да е показателна и за по-дълбоки процеси вътре в прокуратурата. От една страна, това може да демонстрира мобилизация на лобита вътре в прокуратурата и оплетени около тях мрежи. Виждаме кандидати, свързани със Сотир Цацаров, Борислав Сарафов и Иван Гешев (а той, както знаем, беше инсталиран за главен прокурор с благословията на предшественика си г-н Цацаров). Залогът е висок – следващата година този състав на ВСС ще избира главен прокурор, а прокурорската колегия ще определя всеки бъдещ административен ръководител в прокуратурата, ще упражнява дисциплинарни правомощия и ще провежда конкурси. С други думи, четирите места от професионалната прокурорска квота не са просто представителни позиции – чрез тях се получава достъп до ключови механизми за кадрово управление на цялата прокуратура.
Възможно е обаче тази активност да показва и друго – основание да смятаме, че промяна е възможна с оглед настоящите дадености. Това е исторически момент, който представлява пролука за еманципация на прокурорите, тъй като в момента липсва титулярен главен прокурор, а има само изпълняващ функциите. Това не означава автоматично промяна в модела на управление, но премахва поне за момента един от традиционните центрове на йерархично влияние и създава пространство за по-видима вътрешна автономия. Когато към това се добавят сигналите за плурализъм и желание за демократизиране на общността, изразяваща се в появилите в последно време критични гласове срещу начина на управление на прокуратурата и учредяването на алтернативна организация, шансовете за пропукването на установеното статукво не изглеждат илюзорни.
Без значение дали става дума за мобилизация на лобита или възраждане на професионалното достойнство, за първи път от години има едновременно необичайно висока конкуренция за местата в прокурорската колегия, по-разнообразен профил на кандидатите, видими признаци на вътрешно раздвижване и липсващ титулярен главен прокурор,. Това създава достатъчно основание за надежди за ерозия на установения ред и разместване на силовия баланс и поставя въпроса дали устойчиво порочният модел на управление на прокуратурата е толкова непробиваем. Като добавим и възможността хора като Андрей Янкулов и Емил Дечев, номинирани за органа от парламентарната квота, да бъдат избрани, "само си викам дано“.
