Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

При многобройните си срещи с деца напоследък виждам, че голяма част от тях изпитват недостиг на внимание. Те имат нужда някой да разговаря с тях, да ги попита за тревогите и надеждите им, да ги успокои, да им разкаже света по разбираем за тях начин. Повечето родители за съжаление не го правят. Много деца се чувстват самотни в семейството си. Това написа сценаристът и писател Иво Сиромахов в социалните мрежи. 

Темата за родителската отговорност нашумя особено силно след трагичния инцидент в Пловдив, при който група непълнолетни изтезаваха и пребиха до смърт 37-годишния Георги Кузев. Случаят предизвика остър обществен дебат доколко родителите познават живота на децата си, следят средата, в която общуват, и съдържанието, което те консумират в социалните мрежи. Все по-често се задава и един неудобен въпрос: когато непълнолетни извършват подобни престъпления, къде свършва отговорността на обществото и започва тази на родителите?

Публикуваме цялата позиция без редакторска намеса: 

Родителите им все са "заети“, все имат някаква "по-важна работа“. Грижите за децата се свеждат до това да са нахранени и облечени. Да им купят някаква нова вещ за рождения ден или за Коледа. С това смятат родителския си дълг за изпълнен. Но не е.

Децата искат да разговаряте с тях. Да ги възприемате като равноправни човешки същества, които имат своите мечти и страхове и искат да ГОВОРЯТ за тях. Вие, родителите им, сте най-близките им хора. Те очакват от вас разбиране.Тежък грях е, ако не им го давате. Непростимо е да им бутате в ръцете телефон или таблет само за да не ви занимават, докато тати гледа мачове, а мама си чати с приятелките. Недейте да се оправдавате, че имате работа. Нямате работа. Вашите деца не са просто аксесоар от представата ви за семейно щастие. Те са живи хора. И имат нужда от вас.

Поговорете с тях. Изслушайте ги. Ще ви кажат много по-интересни неща от глупостите, които четете по цял ден в социалните мрежи. Прочетете им приказка. Покажете им, че освен сивия свят, в който сте ги изпратили, съществува и друг, по-красив и по-смислен свят. Позволете им да мечтаят. Те го заслужават.