20:03 / 08.06.2026
404
Армения има значение далеч отвъд собствените си граници. Това не е просто победа в една малка държава от периферията на континента. Тя е продължение на поредица от загуби на влияние за Кремъл. Русия загуби своя близък съюзник в Близкия изток - Сирия, изправи се пред сериозни проблеми в отношенията си с Иран и понесе тежки последствия във връзка с войната в Украйна. Загуби и влиянието си във Венецуела, при това по особено показателен начин. Това каза писателят и публицист Иво Инджев в предаването "България, Европа и светът на фокус" по Радио ФОКУС пред водещата Цоня Събчева.
"Никол Пашинян спечели с почти двойно по-висок резултат от прогнозирания от социолозите. Имаше очаквания, че надпреварата ще бъде оспорвана до последно и може дори да не излъчи ясен победител, но вместо това той постигна категорична победа. Това е важна част от общата картина", каза още Инджев.
По негови думи Армения е част от т.нар. постсъветско пространство и е единствената държава, в която бившият Съветски съюз, трансформиран в днешна Русия, успя да съхрани най-голямата си военна база извън собствената си територия.
"Всичко това обаче се промени след войната за Нагорни Карабах между Азербайджан и Армения. Тогава Русия, която дълги години беше възприемана като гарант за сигурността на Армения и едва ли не като покровител на нейната независимост, не предприе реални действия в защита на своя съюзник. Това дълбоко разочарова много арменци, които видяха, че в лицето на тази огромна държава не намират подкрепа, а по-скоро пасивен наблюдател на собственото си поражение. След края на войната Армения започна постепенно да нормализира отношенията си с Азербайджан и едновременно с това да се дистанцира от Русия. Това представлява сериозна геополитическа промяна в региона", обясни писателят.
Той припомни, че кризата в Украйна, започна още през ноември 2013 г., когато тогавашният президент Виктор Янукович, "след натиск от Москва, отказа да подпише споразумението за асоцииране с Европейския съюз. Това решение изкара на улиците на Киев хиляди мирни протестиращи", допълни той.
"Всеки, който си спомня онези дни, вероятно пази визуални спомени от кадрите в новините - майки с детски колички, семейства и обикновени граждани, които протестираха мирно. Постепенно обаче властите започнаха да използват сила срещу демонстрантите, а впоследствие се стигна и до жертви. Така ситуацията се радикализира и прерасна в събитията, известни като Майдана през 2014 година. Това е предисторията на конфликта. Когато днес Путин говори за "денацификация", защита на руския език или други подобни аргументи, той прикрива истинската причина за действията си. Реалният мотив беше да спре Украйна по европейския й път. За него Украйна представлява опасен пример как държава с близък народ, обща история и културни връзки с Русия може да избере съвсем различен политически и обществен модел на развитие. Затова и предупрежденията му към Армения звучат особено зловещо - като открит опит за политически шантаж. Арменците обаче не се поддадоха", подчерта Инджев.
