20:59 / 08.10.2026
1751
Българското население в Западните покрайнини е изправено пред сериозна демографска криза, а политиката на асимилация и обезлюдяване продължава. Това заяви председателят на Културно-информационния център на българското национално малцинство в Босилеград Иван Николов в предаването "България, Европа и светът на фокус“ с водещ Цоня Събчева по Радио ФОКУС.
Повод за разговора е 28-ата годишнина от създаването на центъра.
По думите му през годините организацията е успяла да продължи дейността си въпреки сериозния натиск, съдебните производства и трудностите, пред които е изправена българската общност в Сърбия.
"Досега успяхме да оцелеем с цената на големи рискове, със съдебни производства, полицейски заплахи, стресове на границата и така нататък. Но поне досега нашият център функционира и успя да остави, поне така съм убеден, една дълбока следа в историята на Босилеград“, посочи Николов.
Той припомни, че падането на режима на Слободан Милошевич през 2000 г. е създало надежди за демократизация на Сърбия и подобряване на положението на българското малцинство. Според него обаче тези очаквания не са се оправдали, а през последните години положението се е влошило.
"Последните 14 години на Вучич отново се намерихме в една изключително враждебна среда. Една неофициална политика на тотална сърбизация и обезлюдване на районите, населени с компактно българско население“, заяви той.
Николов обърна специално внимание на демографския срив в Западните покрайнини. По думите му според официалната сръбска статистика от 2022 г. българите са останали около 12 800 души при 120 000 в миналото.
"Вече сме, както се казва, на ръба на оцеляването“, предупреди председателят на културно-информационния център.
Той посочи, че официалните данни за населението на Босилеград са около 6000 души, но според неговата оценка реалният брой е приблизително 3000. Сред основните проблеми Николов открои застаряването на населението, високата смъртност, ниската раждаемост и продължаващата миграция.
"Тук вече не говорим за просръбски и пробългарски настроения вътре в самото малцинство, говорим, че физически ни няма“, подчерта той.
Според него един от основните инструменти за асимилация е ограничаването на българския език, наред с икономическата изолация, липсата на инфраструктура и натиска върху представителите на българската общност.
Председателят на центъра коментира и липсата на внимание към проблемите на българите в Западните покрайнини по време на предизборните кампании в България и Сърбия.
"Досега никой не ни спомена в кампанията“, заяви Николов и допълни, че не е чул официални кандидати да изразяват конкретна позиция по отношение на българското малцинство.
Въпреки трудностите културно-информационният център продължава да работи благодарение на подкрепата от България и програмите за подпомагане на българските организации зад граница. Чрез тях организацията оказва съдействие на местното население в областта на образованието, медицинската помощ и хуманитарните дейности.
В навечерието на 107-ата годишнина от подписването на Ньойския договор Иван Николов съобщи, че се подготвя научна конференция съвместно с Научния институт "Западни покрайнини“.
Той обясни, че отбелязването на историческите дати става все по-рисковано, тъй като подобни инициативи често се свързват от сръбска страна с опити за териториално отделяне.
"Опитваме се да го отбелязваме по продуктивен начин, с участие в научни конференции, с разисквания за това какво е състоянието на Западните покрайнини, какви са перспективите“, обясни Николов.
