Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A

ТЕЦ "Бобов дол“ трябва да се съхрани, защото е ключов за енергийната сигурност на столицата. Това заяви енергийният експерт Иван Хиновски, който е и председател на Български енергиен и минен форум (БЕМФ). Той допълни още, че основният електропровод за захранване на София идва от подстанцията на централата - нещо, за което почти не се говори.

Според Хиновски въглищната система има бъдеще, но страната е пропуснала да защити въглищните комплекси като ключови за енергийната сигурност. "Още през 2018 г. трябваше да се направи механизъм за капацитет и да регламентираме важността на въглищните комплекси за енергийната сигурност. България е една от малкото страни в Европа, която не регламентира т.нар. механизъм за капацитет, който всъщност дава право за държавно финансиране на дружества, които са важни за енергийната сигурност, като Марица Изток например. Полша го направи. Те отидоха и още по-далеч като си издействаха статус за въглищните централи като ключови за енергийната сигурност. Сега България трябва да отиде в Европа с ясна доктрина, че част от въглищните мощности са необходими като горещ резерв за енергийната сигурност“, допълни председателят на БЕМФ.

ТЕЦ-овете в Европа работят на загуба, защото плащат глоби за това, че работят, а въглеродните квоти са измислени, за да убият централите и да финансират зелените.

Големите фотоволтаици не са енергийна сигурност, защото нямат "въртящ момент“ и при големи смущения могат да доведат до изключване на цели райони.

Зелената утопия на Брюксел налага правила, регулации и ограничения, без да отчита достатъчно енергийната сигурност. Това води до загуби за традиционната енергетика и до натиск върху въглищните централи.

България се е превърнала в разграден двор за инвестиции във ВЕИ, особено във фотоволтаици, което е опасно за системата. Големите единични фотоволтаични мощности са опасни, защото могат да доведат до изключване на цели райони, както се случи в Испания. Зелената енергия трябва да се развива по покривите на хората и в енергийни общности, а не като огромни "зелени заводи“, заключи Хиновски.