13:48 / 12.10.2026
200
Нападението от 6 октомври срещу двата търговски кораба в изключителната икономическа зона на България не е случайност, а целенасочена и планирана атака. Това коментира в интервю за предаването "Нюзрум" по Радио ФОКУС експертът по национална сигурност Ивайло Иванов.
"Нейната цел – за съжаление, тази, която тя успя да постигне – беше да потопи единия кораб. Трагичната новина е, че очевидно целият му екипаж е загинал. Другият кораб също, според съществуващите оценки, е въпрос на време да потъне, но добрата новина е, че екипажът му беше спасен", посочи Иванов.
Експертът добави, че от тази гледна точка ставаме свидетели на поредна ескалация от руска страна. По думите му няма никакво съмнение откъде идва дронът, като посочи конкретните логически елементи за това.
Логиката зад инцидента и руската стратегия
"Първо, най-очевидното е, че единият кораб, който все още не е потънал, е такъв, който е тръгнал от румънското пристанище Галац, натоварен с украинско зърно. Няма никаква логика Украйна сама да отстрелва своите кораби, превозващи нейно зърно, още повече имайки предвид тежката ситуация от гледна точка на износа на Украйна през Черно море“, обясни Ивайло Иванов.
Той подчерта, че това е стратегията, възприета от Москва през последните няколко седмици – максимално унищожаване на гражданска и критична инфраструктура, без оглед на жертвите и пораженията. Експертът обърна внимание, че освен традиционните обекти като железопътни линии, гари, пристанища, топлоцентрали, енергийна и водна инфраструктура, сега се атакуват включително блокове и жилищни сгради. По думите му целта е една-единствена – да бъде пречупена волята на украинското общество да се съпротивлява срещу руската агресия и да бъде направен невъзможен ежедневният живот на гражданите с оглед на идващата зима и климатичните условия.
Натиск върху икономиката и корабоплаването в региона
Анализирайки действията на Москва, Иванов изтъкна и втория основен компонент на тази стратегия – по отношение на Черно море:
"Преди случая в българската изключителна икономическа зона имахме няколко случая в румънската икономическа зона, а последният беше тук, в българската част, да го наречем така условно, на Черно море. Тази стратегия всъщност цели да бъде задушена икономически Украйна, като се направи невъзможна търговията през Черно море от и за Украйна. Тоест, атаката срещу цялата пристанищна инфраструктура на Украйна и срещу корабите цели точно това.“
Според него косвеният ефект е цялостното повишаване на рисковете за корабоплаването в Черно море въобще. По думите му макар и пряко насочени срещу Украйна, тези действия оказват влияние върху целия регион и имат негативен ефект върху всички останали държави, като Русия много добре си дава сметка за това.
Експертът обясни, че първата последица е повишаването на застраховките за корабите, влизащи в Черно море – допълнителен разход, прехвърлящ се върху българските граждани и икономика.
"На второ място (което е дори по-лошо): при тази повишена опасност все по-малко кораби ще бъдат готови въобще да влизат в Черно море, имайки предвид случилото се – като минимална опасност повреждането на кораба, а като максимална директното му потопяване и даването на жертви от екипажа. Това ще бъде дори още по-голям удар от повишените застраховки, просто защото ще намали възможността на България да осъществява нормална търговска дейност по износ и внос на стоки“, допълни той.
Нови дрон-технологии и заплаха от операции под "фалшив флаг“
По отношение на променящата се среда на сигурност, експертът направи паралел с изминалите години. Той припомни, че този морски коридор в най-западната част на Черно море се ползва от Украйна от 2022 г. насам като сигурен коридор за търговия. В началото Русия не успя да го блокира заради успешните действия на украинските въоръжени сили, а руският флот бе принуден да се изтегли от Крим и Севастопол към Новоросийск.
"Така Русия загуби възможността да атакува този западен плавателен коридор, който се движи близо до границата на страни членки на НАТО (каквито сме България и Румъния) и след това покрай турската територия, за да стигне до Босфора. С развитието на дрон-технологиите обаче Русия сега отново има такава възможност и работи в тази посока“, каза Иванов.
Той добави, че целта на тези атаки е и оказването на натиск върху страните от НАТО и ЕС да намалят подкрепата си за Украйна, като в обществата им се създаде чувство на страх и несигурност.
Експертът обърна внимание и на предупрежденията от международните разузнавателни служби за възможността Русия да проведе атаки под "фалшив флаг“ с пленени украински дронове:
"Самото намиране на някакви останки от дрона няма да ни даде категоричен отговор за това кой е извършителят, дори дронът да се окаже украински по произход. Но вземайки предвид всички тези фактори, с които разполагаме до момента, и изявленията на официални руски представители, имаме достатъчно основание да твърдим, че това е Русия, дори без да имаме конкретни останки.“
Иванов изрази надежда, че обследването с дрон на потъналия кораб ще разкрие важни детайли за пораженията, мощността на оръжието и посоката на удара.
"Появява се информация, че заради бързото потъване има голяма доза вероятност изследването да установи, че корабът е атакуран с торпедо. Това означава, че е изстреляно от подводница, а единствената държава в този конфликт, която разполага с подводници, е Русия. Това би било косвено, но недвусмислено потвърждение, че именно Русия за пореден път е агресорът“, поясни експертът.
Оценка на реакцията на българските власти и КСНС
Оценявайки действията на институциите у нас, Ивайло Иванов посочи, че реакцията е била бърза по отношение на организирането на спасителната операция за екипажа.
"Оттам нататък обаче не видяхме единна позиция от страна на политическите сили на този КСНС по отношение на ясното дефиниране на заплахата и нейния носител. В решението се говори за заплаха, но някак си не се посочва достатъчно ясно кой я създава – ескалиращите военни действия на Русия в Черно море“, коментира Иванов и направи паралел с думите на американския държавен секретар Марко Рубио, който отбеляза, че войната е стигнала до задънена улица, а изходът е или преговори, или ескалация, като Русия за пореден път избира ескалацията.
По думите на Иванов КСНС е пропуснал да набележи и конкретни мерки относно това какво точно искаме от НАТО и ЕС, както и какви цели поставяме в преговорите с Румъния и Турция за повишаване на сигурността.
Бюджетът за отбрана – задължителна инвестиция в сигурността
В контекста на тези пропуски експертът обърна специално внимание на финансовото осигуряване на отбраната. Според него политическите сили е трябвало да потвърдят увеличаването на разходите за отбрана с по-бързи темпове, за да придобие армията ни необходимите бойни способности.
"Въпросът за увеличаване на разходите за отбрана, имайки предвид и бюджетния дефицит, не е лесен. Както много пъти съм казвал – хубаво и добро е да се отделят повече средства за образование, здравеопазване и социалната сфера, но ако една държава не може да гарантира своята сигурност, всичко останало може да изчезне в един миг“, категоричен бе той.
Иванов направи съпоставка между европейските страни, които отделят средно между 2.3% и 2.4% от БВП за отбрана, и Русия, където тези разходи достигат между 8% и 10% (с увеличение от 27% за следващата година до 202 милиарда долара).
"Така че това не е наше желание или наш избор. Принудени сме да увеличаваме разходите заради агресивните действия на Русия. По-лошото е, че през следващото десетилетие ще виждаме насилието като доминиращ фактор в международните отношения. Притежаването на способности, които да не позволяват да бъдеш изнудван или атакуван, е изключително важно“, допълни Иванов.
Конкретни стъпки за защитата на България
В заключение Ивайло Иванов очерта конкретните краткосрочни мерки, които страната ни трябва да предприеме незабавно:
Национален механизъм за реакция: В момента в България няма изработен механизъм за действие при засичане на дрон – кой докладва, кой взема решение за сваляне и как се координират институциите и частният бизнес, притежаващ критична инфраструктура. По думите му този прозорец за реакция трябва да бъде затворен в рамките на броени минути.
Активизиране на регионалното сътрудничество: Максимално активизиране на взаимодействието с Румъния и Турция, включително разширяване на тристранната противоминна група с мандат за патрулиране в търговския коридор и инсталиране на противодронови системи на корабите.
Съюзническа подкрепа от НАТО и ЕС: Разполагане на допълнителни изтребители от НАТО на българска територия (по модела на Полша и Румъния). Иванов обясни, че тези самолети са по-нови от нашите МиГ-29, имат по-добри радари и могат автоматично да обменят информация със силите на алианса.
Сили за разузнаване и наблюдение: Разполагане на наша територия на съюзнически средства за разузнаване, които да осигурят детайлна картина далеч отвъд българската изключителна икономическа зона.
За дългосрочния план той акцентира върху максималното ускоряване на договорите за ново въоръжение, тъй като заради огромното световно търсене времето за изчакване се увеличава значително.
"Трябва да бъдем активни, защото ние сме най-заинтересовани от гарантирането на нашата сигурност. На първо място е нашият национален интерес и затова трябва да търсим и използваме всички възможности пред нас“, завърши Ивайло Иванов.
